Всички публикации от RW

Намериха изгубен филм на Уолт Дисни от 1928 година

Единственото копие на анимационния филм на Дисни „Hungry Hobos“, който до сега се смяташе за изгубен, е намерен съвсем случайно в един от социално-историческите филмови архиви на Острова.

16-милиметровата лента, създадена от от великия аниматор Уолт Дисни през края на 20-те години на миналия век, ще бъде предложена за продажба през аукционната къща „Bonhams“ в Лос Анджелис днес, 14-ти декември 2011 година. Анимацията, която разказва за „Oswald” – щастливия заек и „Peg Leg Pete“, ще започне да се продава за минимум 30 000 – 40 000 хиляди долара.

Образът на Oswald е създаден от Дисни и партньора му – Ъб Айуъркс през 1927 година за анимационни серии. Като пълнометражен филм лентата се появява през месец май 1928 година за „Universal Pictures“.

Веднага след това пътищата на Айуъркс и Дисни се разделят и Уолт създава Мики Маус именно по подобие на Щастливия заек.

Лентата е намерена съвсем случайно от един от работниците във въпросния архив в Англия. Вниманието му е било привлечено от надписа върху кутията. След проверка в Гугъл, сътрудникът е осъзнал своята находка.

Директорът на архива в Хиъфордшир Аманда Хънтли е изразила своето учудване от това, че лентата е попаднала именно там. По всяка вероятност бащата на Аманда я е купил, заедно с много други за лична колекция.

Скандалът „Иран – Контри“ по времето на Роналд Рейгън

Да се върнем малко назад във времето. Годината е 1986, а мястото – Ливан. В края на месец ноември един бейрутски вестник публикува информация за доставки на оръжие в посока Иран. Тогава имаше оръжейно ембарго на Америка спрямо Иран в тази посока. Имаше американски граждани, които бяха държани за заложници от страна на Иран и тези оръжия се явяваха един вид откуп за тяхното освобождаване.

Малко по-късно става ясно, че зад цялата тази операция стоят двама висши военни, които и членуват в Съвета за национална сигурност към президента. Става въпрос за Джон Пойнтдекстър и Оливър Норт. След оповестяването на случая и двамата подадоха оставка. Президентът тогава – Роналд Рейгън нагло твърдеше, че не знае за случая и няма нищо общо.

Какво всъщност наистина се е случило? В действителност тази секретна операция лично е одобрена от президента на САЩ. Това е доказано от неговия подпис само на едно единствено място – под едно писмо. Сделката е била с адски големи мащаби – над 1500 танка и зенитни ракети. Интересен е факта, че Иран не само освобождава заложниците с американско гражданство, но и си заплаща доста добре за оръжията, които получава. Това един вид оръжейна търговия по време на ембарго прието именно от САЩ.

Интересно е и друго – какво се случва с парите, които двамата висши военни са изкарали с тази търговия? Те са насочени по странични пътища към опозицията в Никарагуа или още „никарагуански контри“.

САЩ подкрепяха никарагуанските контри, които представляваха части от националната гвардия на бившия никарагуански диктатор Самоса, който без свален няколко години преди това. Факт е, че тези контри се финансираха от най-елементарен трафик на наркотици. С тях се занимаваха като ги обучаваха части на ЦРУ, които им пазеше наркобизнеса. Целта бе дестабилизирането на Никарагуа, начинът подъл и недемократичен – терор над населението, избиване на невъоръжени мъже, жени и деца.

Оливърт Норт се оправдава пред разследваща комисия, че просто е изпълнявал заповеди. Джон Пойнтдекстър пък прикрива своя президент тогава Роналд Рейгън като декларира, че не е информирал Рейгън.

Последствията – няколко оставки ( Пойндекстър, Норт и министъра на отбраната). Роналг Рейгън – ни лук ял, ни лук мирисал.

Източник: http://www.dw-world.de

Разпадане на еврозоната – какво ще се случи после?

Представете си, че валутният съюз, наречен „Еврозона“, се разпадне. Да – това някога ще се случи. В икономическата история на Европа до сега не е имало случай, в който един валутен съюз да има много дълъг живот. Ангела Меркел и Никола Саркози да прочетат малко история и да проумеят, че на даден етап тяхната еврозона ще умре.

По всяка вероятност ако проблемите на Гърция не се оправят – всичко ще започне именно от там. В историята има един случай, в който нашите южни съседи буквално са изгонени от валутен съюз. Става въпрос за Латинския валутен съюз, от който Гърция е изгонена в началото на 20-ти век. В периода след края на Втората световна война до падането на Берлинската стена има над 100 случая на разпадане на валутни съюзи. Рано или късно това ще сполети и европейската „Еврозона“ – неизбежно е…

Интересно е да разгледаме икономическия феномен: „да се завърнеш към националната си валута“. Това е един изключително сложен, труден и измъчен процес. За съжаление той трябва да се осъществи адски бързо, защото има опасност от загуба на капитал в посока извън съответната държава. Трябва например всякакви плащания да бъдат преизчислени от евро в националната валута, в това число и дълговете.

Рискът е от срив на банковата система, именно заради износ на капитали зад граница. Практика е, когато се сменя валута да се затварят финансовите институции за определено време, за да не настъпи шок и срив на курса. Да не забравяме, че в това финансово трудно време една подобна подмяна на валута означава и огромни финансови разходи за съответните разходи.

Това кофти развитие за държава, напускаща валутен съюз може да се облекчи само чрез наливане на средства отвън.

Лекари в България

Напоследък обществото бе разтърсено от смъртта на няколко родилки, буквално за няколко дни. Някои медии тиражираха тези, че едва ли не в Шейново и на други места, където започва човешки живот, работят лекари – убийци. За мен това е чиста проба насаждане на омраза. По този случай искам да се обърна към всички ресорни журналисти, които отразяват темите на здравеопазването. Господа и дами – пощадете лекарската гилдия у нас, защото е на свършване и умиране. Условията, които предлага българската държава на 80 % от лекарите у нас са под всякаква критика и като заплати, и като техника, и като отношение. И ако има някой, на когото трябва да се сърдим за случките, най-добре е да започнем от държавата. Да се обобщава по толкова унизителен начин за цяла една гилдия смъртта на три родилки, най-малкото е неморално към професията на човекът – спасител за толкова много хора.

Тъй като живеем в България, където медиите правят всичко възможно да се харесат на обществото, стремежът към това понякога сякаш прекрачва границата в репортажите и въобще в цялото отразяване на нелепите трагични смъртни инциденти в болниците. За съжаление ако това спечелва зрители, слушатели или читатели на някоя медия от една страна, от друга – убива и малкото останало доверие на българския гражданин в системата на здравеопазването.

В момента се наблюдава все повече разпростираща се тенденция – лекарите ги е страх да си прилагат знанията, рискувайки това да доведе до някакъв проблем, както и гражданите да ходят да бъдат лекувани. Това е недопустимо за една цивилизована европейска държава, която има претенциите на гони западноевропейските и да следва примера им.

Подобно нагло отношение има сякаш и към учителската гилдия – също неоправдано. Ами то без образование и здравеопазване каква държава ще бъдем, дами и господа – на магистралите ли? Само да не стане така, че в един момент да има пътища, а да няма кой да се движи по тях.

За съжаление аз не виждам в сегашното българско правителство никакви стъпки към промяна, и по-лошо – никаква воля за промяна. Министърът на здравеопазването най-рядко му чуваме гласа, пък и тогава не казва нищо съществено.

И понеже държавата това сме и ние, може би трябва да насочим властта в правилната посока, щом тя сама не знае пътя. И понеже живеем уж в демокрация има два варианта: първият е да протестираме – както всички виждате, на протестиращите много не им се чува гласа, пък и болните и загрижените за българското здравеопазване не притежават тракторите на зърнопроизводителите и влаковете на жепейците. Остава другия вариант – политическа промяна, предизвикана от суверена – българския народ.

Познавате ли Крисчън Бейл?

За някой положителен герой, за други е на първо място като възможност да играе отрицателен герой, един от любимите ми актьори Крисчън Бейл, от известно време можем да кажем, че е сред най-известните холивудски актьори.

Всички помним филма, с който той изгря „American Psycho “ („Американски психар“) (2000). Тогава той направи много добро впечатление с играта си както на зрителите, така и на критиците. Филмът е с престижния рейтинг в IMDB от 7.5 пункта.

Последваха няколко по-слаби филма, в които нямаше как толкова да изпъкне таланта на Бейл, докато не дойде „Equilibrium “ („Равновесие“) (2002) – един от любимите ми филми може би за всички времена. Определено екшън ролите му ходят и му извоюваха име на един от най-добрите в този жанр. После последваха силните ленти „The Machinist(„Машиниста“) (2004) и първия филм от новата поредица за Батман – „Batman Begins „ (Батман в началото“) (2005). Може би този филм стана нарицателно за Крисчън Бейл и той вече бе разпознаваем.

Името му се затвърди и от шедьовъра на режисьора Кристофър Нолан „The Prestige“ („Престиж“) (2006), Нолан апропо режисира и поредицата за Батман. Последваха вълнуващ уестърт и последния филм за Терминатора, в които Бейл се справи страхотно с ролите си.

Междувременно последния филм за Батман, който излезе през 2008 „The Dark Knight („Черният рицар“) пожъна невероятен успех.

Няма как да не споменем, че Кръсчън, който има много награди, включително и „Златен Глобус“, спечели престижната награда „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля във филма „The Fighter” (“Боецът”) (2010).

Най-новото покрай него е, че е дал отказа си да играе в последния филм на Дарън Аронофски. Бейл е трябвало да изиграе Ной, но тъй като графикът му е бил твърде претоварен, той категорично е отказал. През следващите 2-3 години освен бъдещия нов филм за Батман, който излиза другото лято, можем да видим холивудската знаменитост в „Lawless” (“Беззаконие”) и „Knight of Cups” („Рицарят на купите“).

Снимка: www.imdb.com

Как Европейския спасителен фонд ще подмами частните инвеститори

Представители на големите европейски държави-членки, са в Брюксел, където се договарят детайлите по създаването и по действието на т.нар. Чадър, който би трябвало да бъде спасител за финансово боксуващи държави, каквито в момента са Гърция, Португалия, Ирландия, Италия и може би Испания. Идеята е да се „повдигне“ еврото.

Ситуацията определено е сложна – държавите, които членуват в еврозоната имаш спешна нужда от финанси. За съжаление обаче, някои държави от по-закъсалите могат да купуват облигации само срещу непосилни лихви.

Идеята на този европейски фонд е да се гарантира изплащането на определен креди за закъсала държава, като така се цели той да бъде получен при по-изгодни условия за държавата получател. Заради големината на дълговата криза обаче, кредиторите искат по-сериозни гаранции за дадени средства. И тук би трябвало да се намеси въпросния финансов механизъм.

Целта е да се увеличи въпросния Европейски спасителен фонд посредством механизъм, чрез който държавите от еврозоната (тези, които не са закъсали), да осигурят повече средства на частните инвеститори и по този начин да се подкрепи продажбата на държавни облигации. Така се цели увеличение в пъти на потенциала на този спасителен фонд.

На този етап финансовите постъпления в Европейския спасителен фонд са малко и не достатъчно. Има вариант парите да не се потребяват за държавни облигации, а тези облигации да се застраховат. Тоест ако един един частен инвеститор си купи акции и загуби стойността по тях – фонда чрез тази застраховка им гарантира почти една трета от стойността на инвестицията. По този начин се цели да намали страха на инвеститорите.

Източник: http://www.dw-world.de

Безсмъртният Еркюл Поаро отново на малкия екран

Младият Дейвид Сушей в ролята на Еркюл Поаро (1989)

След огромния зрителски интерес, който имаше сериала „Agatha Christie’s Poirot“ („Агата Кристи: Поаро“), който започна да се излъчва в далечната вече 1989 година, популярната телевизия ITV съвсем наскоро реши да продуцира филмирането и на последните 5 безсмъртни романа на великата Агата Кристи.

Сериалът започва с къси 50-минутни серии, които да представят някои от по-късите романи на Кристи, както и разказите за Еркюл Поаро. Така в този формат нещата продължават до 1993 година. След това сериалът преминава в пълнометражни филми от по около час и половина, които представят най-великите романи на Агата Кристи като „Hercule Poirot’s Christmas“ („Коледата на Поаро“), „Death on the Nile“ („Смърт край Нил“), „The Murder of Roger Ackroyd“, („Убийството на Роджър Акройд“) и още много много други. Пълният списък можете да видите тук

В началото на новия век по едни или други причини се сменят продуцентите, но актьорите са тези, които никога не биват сменени. На първо място задължително трябва да сложим брилянтния англичанин, който по безапелационен и безконкурентен начин изиграва малкия мустакат белгийски детектив Еркюл Поаро, именно David Suchet (Дейвид Сушей). В голяма част от епизодите му партнират актьорите Hugh Fraser (Хю Фрейзър) в ролята на Капитан Артър Хейстингс и Philip Jackson(Филип Джаксън), който влиза в ролята на инспектора от Скотланд Ярд Джеймс Джап.

Дейвид Сушей в ролята на Еркюл Поаро 2010 година

През всичките 22 години виждаме остаряването на Дейвид Сушей, както остарява и образа на белгийския детектив Еркюл Поаро и именно в това е чара на целия сериал.

Заснети са всичките разкази и романи на Агата Кристи, с участието на Еркюл Поаро без пет, чието заснемане започва и ще видим на малък екран през следващата години. Става въпрос за романите: „The Labours of Hercule“ („Подвизите на Еркюл“), „The Big Four“ („Голямата четворка“), „Elephants Can’t Remember“ („Слоновете не могат да помнят“), „Dead man’s Folly„ (Двойно убийство), „Curtain” (“Завесата”), който всъщност е последния роман на Агата Кристи изобщо.

В „Завесата“ Поаро вече е възрастен и е на инвалиден стол, но „малките сиви клетки“, както обича да се изразява той все още са на мястото си и работят безотказно.

„Ревизор“ на Гогол през призмата на Мариус Куркински

Миналият четвъртък (17 ноември) в Народния театър бе дебютът на представлението „Ревизор“на Николай Гогол под режисурата на великия Мариус Куркински.

Интересно е да се отбележи, че това е първото представления на Мариус от 1997 година насам когато той не представя моноспектакъл, а освен че е режисьор, той и участва в представлението в ролата на Градоначалника. Той избира тази роля, тъй като обича предизвикателствата и героят му е напълно противоположен на него характер.

Сред актьорския състав ще срещнем имена като Рени Врангова, която ще изиграе ролята на Ана Андреевна, Владо Карамазов, който ще се превъплъти в Хлестаков, Юлиан Вергов. Сред по-непознатите именно правят впечатление Вики Колева, Вява Табакова, Димо Алексиев, Александра Василева и Васко Драганов

Мариус коментира, че във въпросната пиеса няма един хубав човек и, че авторът критикува и вади най-злите качества във хората.

Според Куркински театърът трябва до някъде да описва „докъде сме стигнали“ в развитието си като народ и държава.

Източник: www.dnevnik.bg

Снимка: http://www.vsekiden.com

Мерил Стрийп в ролята на „Желязната Лейди“ – Маргарет Тачър

Две жени по отделно да придобили във времето световна известност. Едната във филмовото изкуство, а другата – в политиката. Става въпрос на Мерил Стрийп и Маргарет Тачър.

Ще попитате – какво общо могат да имат двете дами, ами много просто – на великата актриса Мерил Стрийп ще ѝ се наложи да изиграе ролата на великия политик – „Желязната лейди“ – Маргарет Тачър в лента, на режисьора Филайда Лойд.

Ще си кажете – възможно ли е актриса като Мерил, която сме свикнали да гледаме в толкова касови продукции от близкото минало, да сложи маската на „желязната лейди“ и да се превъплъти пред камерата? Да – това е факт.

Премиерата на лентата на острова ще е на 6 януари догодина. И въпреки, че децата на Тачър са били ужасени от сценария – филмът според критиците е великолепен.

Мерил Стрийп коментира в интервю наскоро, че е щастлива от възможността да проникне в същността на голям политик като Тачър и, че за нея това е било истинско предизвикателство

Младежки Академичен форум за обществена наука 2011 (АФОН 2011)

На 25 и 26 ноември в сградата на УНСС (Студентски град) ще се проведе за втора поредна година конференцията „Академичен форум за обществена наука АФОН 2011“.

Тази конференция е организирана с огромното финансово съдействие на фондация „Фридрих Еберт“, както и с подкрепата на Университета на национално и световно стопанство.

Инициативата стартира миналата година, и е по предложение на група преподаватели от УНСС. Темата, по която е работено през 2010 година е „Глобализация и криза: социално-икономически проекции и предизвикателства“. Организаторите и участниците преценяват първия АФОН от 2010 като повече от успешен и по тази причина инициативата продължава.

Темата на Академичния форум тази година ще бъде „Избори по време на криза“. Очаква се събитието да бъде посетено от широк кръг хора, сред които представители на политиката, управлението, бизнеса, докторанти и студенти

Преподавателите, които стоят зад АФОН 2011 година приканват участниците формата да не мине като скучно четене на текст или още по-скучно изчитане на презентация. Всички участници ще имат 15 минути, за да представят своите тематични и проблемни акценти, академични и информационни източници, авторско моделиране и анализ, по един модерен и атрактивен начин.

Източник и снимка: http://www.academic-forum.eu/afon2011.php