Архив на категория: По света

Tайните на Колизеума

Colosseum The Whole Story 2  Вълнуваща разходка в един от най-известните паметници в Рим, Италия, ще предложи Viasat History с „Колизеумът: цялата история“. Продукцията ще се излъчи на 28-ми април и 5-ти май от 22:00 часа.

Colosseum The Whole Story 4 Документалната поредица представя археологическото обновяване на 2000-годишния Колизеум, продължило три години. Проектът за възстановяване на паметника е на стойност 25 милиона евро. Чрез изключителните кадри, заснети с помощта на безпилотен летателен апарат – дрон, епизодите отвеждат зрителите „зад кулисите“ на едно от седемте чудеса на света.

Colosseum The Whole Story 3Необходимостта от реставриране на най-голямата римска сцена се дължи на падащите от арената отломки и камъни. Друга причина е, че древната конструкция на Колизеума е изложена на замърсяване от пътния трафик.

В първия етап от предприетото реновиране за 915 дни е построено скеле на четири етажа, за да бъдат изградени фасадата и входът на древния амфитеатър. Благодарение на съвременни видео камери с висока резолюция, зрителите на Viasat History могат да наблюдават реконструкцията на Колизеума, извършвана от експертен екип от целия свят. Мисията на специалистите е да върнат някогашния блясък и великолепие на римската забележителност, както и да осигурят запазването й за бъдещите поколения.

Интересен факт е, че в древността Колизеумът – един от най-емблематичните символи на Рим, е бил построен като дар за римляните. Оригиналното му название тогава е било „Амфитеатърът на Флавий“. В началото арената е била предназначена за провеждане на различни игри и представления, както и да покаже на света великите възможности на римските строителни инженери. Всъщност, осигурявайки безплатни зрелища за плебеите, императорите ангажирали вниманието на непокорните граждани и по този начин си осигурявали контрол върху тях. Владетелят Флавий Хонорий през 405 г. забранява гладиаторските битки, тъй като не се вписват в духа на християнството.

В този документален филм учени и археолози представят любопитна информация, като например как Колизеумът е просъществувал толкова дълго време и какво се е случвало там в миналото. В задълбочени интервюта се разглеждат науката и инженерството, които стоят в основата на изграждането му, както и противоречивите планове за използване на арената за бъдещи събития.

Какво се случва по време на реставрирането на културния паметник и какви интригуващи скрити детайли се разкриват – гледайте в поредицата „Колизеумът: цялата история“ на 28-ми април и 5-ти май от 22:00 часа.

 

До вчера величествени дворци, днес хотели под наем

Над 2.5 млн туристи на година привлича индийският щат Раджастан, които са дошли да видят разкошните антични дворци, от които някогашните владетели на Индия са  управлявали страната си.

Но заради годините на нехайство и никаква поддръжка от страна властите, тяхната историческа и чисто физическа красота бавно умира, рушейки се под натиска на времето. Днес повечето от тези дворци са порутени сгради.

След, като през 1950 година, Индия става република управлението на замъците е дадено в ръцете на властите от Раджастан.
Но от тогава е направено твърде малко, почти нищо, за тяхното съхраняване.

А сега местната управа се опитва да отдаде масивните сгради под наем на хотелиерите, които може би ще възстановят някогашният им блясък и величественост.

Но за момента обаче, предложението не е одобрено от хотелиерите, защото според тях, би било много трудно античните дворци да бъдат напълно възстановени и да се извлече полза от тях.
Досега управата в Реджистан е успяла да отдаде под наем само един форт от XIX век.  Той ще се превърне в хотел със 75 стаи. Изгодната на пръв поглед инвестиция, в действителност донесла седемгодишна борба с местната бюрокрация за осигуряване на собствеността върху терена.
Освен всичко това, инвеститорът ще трябва със собствени средства да осигури изграждането на основите на сградата.
Макар, че наема на форта да е доста приемлив, бюрокрацията и изключително лошото състояние на местната инфраструктура отблъскват инвеститорите.

А междувременно, тази уникална част от индийската история и култура е тотално обречена на заличение и разруха.

Теории за края на света

Снимка: http://2012-end-of-the-world.comoj.com/

През последните години в медийното пространство се появиха много конспиративни теории относно края на света – потопи, взрив на слънцето, удар с космическо тяло и още много други.

Между тях изпъква „Теорията за календара на маите“. Според нея на 21 декември тази година ще настъпи краят на света. Теорията е подкрепена с факта, че календарът на маите е до 20-ти декември 2012 година.

За да свърши света е задължително да се очертае някакъв катаклизъм, който към този момент не е ясно точно какъв ще е, ала варианти много…

Принципно се срещат в медийното пространство няколко определени сценария, които ще се опитам накратко да щрихирам.

В един от тях става въпрос за физически свършек на човешкият род и цивилизация. Някои от по-реалистичните предположения дават за пример за свършек на света аварии в атомни електроцентрали като тези в Чернобил от 80-те години на миналия век и тази във АЕЦ „Фокушима 1“ от март 2011 година. Подобни случки фактически не биха сложили краят на света. Те по-скоро ще доведат до сериозна смъртност и увреждания на хората, животните и почвата, което вече е предпоставка след известно време това да завърши фатално за човешкия род.

Тук трябва да споменем и редицата опасни природни бедствия, които застрашават спокойствието, сигурността и най-вече живота на хората. За пример ще дадем едно често срещано явление каквото е изригването на вулканите. Вярванията за края на света на много хора са свързани именно с този вид опасно природно бедствие.

Ще споменем и наводненията. Всички сме чели или поне чували за „потопа“ и ковчегът на Ной. Хората в днешно време не подценяват и това природно бедствия, което за последни 20 години е отнело живота на над 700 000 души.

Ако погледнем по научно по въпроса ще се наложи да споменем и възможността за изчерпването на суровините на планетата Земя, особено питейната вода, която както знаете е жизненоважна за човешкия организъм.

За да успокоя всички ще кажа, че подобни сплашващи теории за свършека на света е имало още откакто света го има. Тъй че дали ще повярвате на маите си е лично ваша работа, а аз с нетърпение ще чакам да посрещна със семейството и приятелите си следващата Нова година, както всеки пък до сега.

„Sherlock Holmes: A Game of Shadows“ – един невероятен филмов шедьовър

Снимка: http://www.novaset.net

Снощи ходих на кино да гледам дългоочакваната американска продукция „Sherlock Holmes: A Game of Shadows“ („Шеркол Холмс: Игра на Сенки“), чиято световна премиера се състоя на 16 декември в Съединените Американски Щати. Чаках този момент цели две години, още от както излязох от киното, изглеждайки първия филм за известния образ от романите на сър Артър Конан Дойл. Тогава лентата носеше заглавието просто „Sherlock Holmes“ („Шерлок Холмс“). Тогава си спомням, че бях удивен както от сценария, така и от интересно представените ефекти и брилянтната актьорска игра.

И преди около година, когато разбрах, че толкова скоро ще излиза продължението имах опасения, че то няма да може да стъпи над първата част, камо ли да я надгради. Това повлия на очакванията ми за лентата, които не бяха особено високи. За моя огромна радост – сгрешил съм! „Sherlock Holmes: A Game of Shadows“ не само надмина очакванията ми, като беше по-добър от първия филм, но той сложи в малкия си джоб филми като „Мисията невъзможна 4“ и „Тримата мускетари“ например.

За тези, които не са чели книгите за Шерлок Холмс на сър Артър Конан Дойл или не са гледали страхотния английски сериал (The Adventures of Sherlock Holmes) от 80-те и 90-те години на миналия век, който екранизира всичките романи, с участието на известния детектив ще кажа, че холивудската продукция за Шеркол ще им даде много добра представа кой и какъв всъщност е той. Един филм според мен трябва да се оценява по няколко критерия – сюжет, актьорска игра, ефекти. Ще си позволя да кажа по няколко думи за трите елемента.

Сюжетните линии бяха заплетени, както е във всички книги за Шерлок. Действието се развиваше много бързо и на много места с идеята почти да ни остави без дъх и да не погледнем стандартно часовниците с въпроса: „Кога ще свърши най-накрая?“ Тук трябва несъмнено да споменем името на гения, който пое режисьорското кормило и на двете части – небезизвестния бивш съпруг на певицата Мадона – Гай Ричи (Guy Ritchie ). Англичанинът по перфектен начин е изградил всяка една сцена до най-малкия детайл. Нищо не липсваше и нищо не беше в повече. Поставям оценка 6 на сюжета и режисьора.

Снимка: http://3.bp.blogspot.com

Дойде ред да кажем няколко думи за актьорската игра. Несъмнено ще споменем имената на актьорите, които изиграват трите главни роли – на Шерлок Холс, на д-р Уостън и на мадам Симза Херон. Станах свидетел на невероятно добре изградения образ на Шерлок Холс от актьорa Робърт Дауни Младши (Robert Downey Jr.), който до толкова приличаше на истинския Шерлок, че на места в диалозите настръхвах от удоволствие. Джъд Лоу (Jude Law) пък имаше не леката задача да изиграе дясната ръка на Холс – доктор Уотсън. Мисля, че актьорът също се е справи добре, въпреки че бе засенчен от Дауни Младши. И последно, но не и на последно място – хубавицата Наоми Рапас  (Noomi Rapace), която видяхме в ролята на циганката мадам Симза Херон, която се включва в приключението в търсене на своя брат. Оценка 6 на актьорски състав.

Ефектите на филма бяха потресаващи. Сред множеството екшън сцени изпъкваше бойната сцена в една гора. Там главните герои бяха обстрелвани с артилерия и гонени от немски войници. Като цяло лентата беше свежа и зареждаща. Между сюжетната криминална и екшън линия на моменти проблясваше много гениален хумор, който Гай Ричи ни е представил по изимутелен начин. Не мога да кажа нищо друго, освен суперлативи за този филм.

С нетърпение както и предния път ще чакам да минат идните 2-3 години за да се насладя на следващия филм за Шерлок Холмс. Надявам  се дори да има успех по-голям от този на първите два филма.

Убийствата в Бразилия – статистика и тенденции

Бразилски фавел

Наскоро попаднах на няколко много интересни статистически данни, свързани с броя на жителите на няколко от държавите от Латинска Америка, които са загубили живота си по насилствен начин, или както е по-прието да се казва – са били убити.

За учудване е, че в Бразилия няма нито етнически, нито религиозни конфликти, а през последните 30 години, там са били убити над 1 милион граждани. Прието е да се прави статистика за убийствата на ден и спрямо 100 000 души. В Бразилия за миналата година са убити 50 хиляди души, което ще рече по около 137 убийства на ден. На практика излиза, че в тази латиноамериканска държава убиват повече, отколкото по време на една нормална война при все, че Бразилия почти не е водила война през своята история. Тези факти са интересни, защото от другата страна на барикадата ще видим една Бразилия, която привлича все повече чуждестранни финансови капитали, невероятна туристическа дестинация е и освен това, е индустриален и земеделски гигант.

От тези 50 хиляди души, които са били убити през миналата година, малко над 35 хиляди са застреляни предимно с пистолети и пушки. Смята се, че оръжията, които се намират в частни лица са цели 14 милиона бройки. Във фавелите (бедните квартали на Бразилия) на Рио де Жанейро и Сао Пауло, сериозните престъпления разко намаляха, защото полицията с масови акции непрекъснато се намесва в тези бедни кравтали с единствената цел да прогони наркобандитите. Те пък от своя страна по тази причина избягаха и се заселиха в северната част на страната в градове като Салвадор и Белем, където престъпността бележи повишение.

Наближава световното първенство по футбол в Бразилия – то е само след 2 години (през 2014 година). Футболната асоцияция ФИФА по всяка вероятност ще продаде билети само на невъоръжени хора, и само и единствено те ще бъдат допускани на футболните срещи на бъдещия Мондиал.

Но стига толкова за Бразилия, да погледнем и част от останалите държави в Латинска Америка. Да вземем Венецуела например. Там има дори повече извършени убийства, в сравнение с Бразилия, обаче на глава на населението. И понеже тя е доста по-малка като население, убийствата са 17 000. В съседна на Венецуела Колумбия също се наблюдават подобни ексцесии, въпреки че държавата удари партизаните там.

Източник: http://www.dw-world.de

Геноцид или не – това е въпросът!

Снимка: http://thehumancondition.wikispaces.com

Длъжен съм в тази ситуация да се опитам да дам определение за понятието „Геноцид“, което често ще срещате надолу в текста. То идва от гръцката дума „γενο“ – род, племе и латинската „caedo“ – убивам). Геноцидът е международно престъпление, при което от държава или режим се предприемат действия, които да унищожат частично или напълно дадена нация, етническа, расова или религиозна група.

До ден днешен е спорно за Турция, която е наследник на Османската империя, дали изобщо е имало геноцид спрямо арменския народ в края на 19-ти век и в периода 1915 -1916 година.

Оспорват се купища убийства и задължителна насилствена депортация на близо 300 000 хиляди арменци в Османската империя (в края на 19-ти век) и близо на 1 милион арменци след идването на власт на младотурските власти в периода 1915-16 година.

През 2004 година се случва нещо, което отваря спомена и изобщо темата за евентуалния геноцид на Арменци от Османската империя и нейната наследница – Турция. Тогава Канада приема закон, който гласи, че отричането на геноцида спрямо арменския народ е наказуемо.

Наскоро отношенията между Франция и Турция рязко се влошиха именно във връзка с признаването/отричането на арменския геноцид. Турската държава намали нивото на дипломатическите си отношения с Франция, след като отзова своя посланик от Париж. Това се случи заради приемането от френския парламент на закон, който признава за криминално деяние отричането на геноцида срещу арменския народ, поставяйки го на нивото на Холокоста. Анкара и Париж никога не са се обичали, но това тук си е жива опасност от срив на отношенията между двете страни.

Снимка: http://cdn.hragvartanian.com

На фона на всичко това и в защита на собствените си идеали и ценности, турският премиер Реджеп Ердоган се опита да върне топката в полето на французите. Той намекна за френската инвазия в Африка. Довод му бяха 45 хиляди убити алжирци, както и клането на руандийците през 1994 година, в което бяха убити 800 000 жители на Руанда. Ердоган намекна за ролата на Франция в тези геноцидни актове.

Наскоро във френския вестник „Льо Монд“ бе поместена публикация, която гласно даде мнение, че новият закон, криминализиращ геноцида спрямо арменците ясно цели да спечели гласовете на хиляди арменци, живеещи във Франция, за предстоящите догодина президентски избори. Това официално бе отречено от френските власти, но теорията е силна за да бъде просто така отхвърлена.

Фактът, обаче, че много голяма част от арменците, обитаващи Франция подкрепят новия закон е едно от доказателствата, че въпросният конфликт има политически характер, свързан именно с президентските избори във Франция.

Геноцидът спрямо арменците е признат от много държави и институции по света. У нас признаването му е отхвърлено най-вече с цел да се запазят добрите съседски отношения с Турция. Трябва да отбележим, обаче, че 12 български общини гласуват чрез общинските си съвети признаването на геноцида спрямо арменския народ. Поради този акт Турция скъсва едностранно побратимяването между определени български и турски общински градове.

Мен лично ме притеснява факта, че щом няма единност в осъждането на такъв род престъпление, все някога в бъдещето може да се очаква неговото повтаряне.

Бразилия – възходът на една Велика сила

Снимка: http://1.bp.blogspot.com

Наскоро се разбра, че Бразилия вече е шестата по големина икономика в света, измествайки от завидното място страна като Великобритания. „Но как така, от кога, защо“, ще си кажете вие, отговорите ще се опитам да дам на кратко.

Последните няколко години са белязани от световната икономическа криза, която засегна държавите от всички континенти на земята. И ако до преди няколко години най-голямата страна в Латинска Америка беше толкова много задлъжняла, с толкова голяма инфлация и икономическа безотговорност, то сега нещата изглеждат по-съвсем различен начин. Бразилия е котва за милиарди долари и евра чуждестранни инвестиции с видима вече средна класа. Сещам се за цели две огромни признания към работата на Лула да Силва и Дилма Русеф – домакинство на Олимпийски игри, както и такова за Мондиал 2014 година.

И ако Америка и съседните на Бразилия държави бяха ударени много сериозно от кризата, то Бразилия благодарение на бившия си президент да Силва успя да мина както се казва на жаргон – между капките, разбира се да не забравяме и подкрепата на Централната банка.

Та коя държава може да се похвали с икономически ръст от 7.5 процента за година и „най-надменно“ да иска да помогне на закъсалите европейски държави с финансова помощ?

Снимка: http://www.internationaleducationmedia.com

Задава се, обаче, нова опасност за Бразилия. Държавата е доста по-добре от европейските си партньори от към икономическото си развитие за тази година, но изостава от азиатските си партньори – Китай и Индия, които от известно време са измерител за нейното икономическо възраждане. Корупцията също остава проблем за решаване на дневен ред, както и бавната административна машина, които допълнително изострят проблемите.

В интервю президентът на Бразилия от български произход Дилма Русеф си изми ръцете като каза, че няма държава, която да може да избегне идващата бъдеща финансова криза.

Радостно е, че поне към този момент доверието във вътрешния пазар на Бразилия остава стабилно. От изключителна важност за Латиноамериканската държава е Европа да продължава да купува от портокаловите сокове, както и Китай, с който Бразилия търгува посредством соя и желязна руда.

Коалиционното правителство на Дилма е помислило за мерки, които вече се прилагат за да се стимулира икономиката. Намаляване на данъците и по-ниския лихвен процент са само част от мерките, които трябва да оздравят бразилската икономика.

Дилма трудно излиза от сянката на Лула да Силва, но все пак излиза. Характерните действия, за борба с корупцията, които Дилма осъществи са свързани със смяната на хора от правителството, за които имаше съмнение за нерегламентирани връзки и корупционни схеми.

Професор Кирил Шопов споделя в книгата си: „Бразилия – от Кастело Бранко до Дилма Русев. Външна политика и вътрешен напредък“ убеждението, че страната трябва да стане постоянен член Съвета за сигурност на ООН. Аз подкрепям идеята, най-малкото защото Бразилия вече е шестата икономика и петата по големина държава в света.

Пране на пари по италиански

Помните ли италианската мафия от сериали като „Октопод“, например?

Интересна тенденция на промяна има с идването на власт на Марио Монти като премиер на Италия. Тъй като страната е затънала до гуша в дългова криза, правителството започва да се стреми да удари всякакви данъчни измами, които по един или друг начин ощетяват Италия.

Неофициално се твърдеше, че бившият премиер Силвио Берлускони се отнася по-снизходително към укриване на данъци.

Най-разпространената практика за укриване на данъци е прането на пари от италианската мафия.

В Италия вече има воля за борба срещу този порок, като той дори е сравняван с тероризма.

Статистически данни гласят, че в световен мащаб се въртят адски много мръсни пари. За пример можем да дадем САЩ, където се смята, че те са между 600 и 1500 милиарда долара.

Има изнесена информация от Международния валутен фонд според която, около 4-5 процента от парите на икономиките в световен мащаб, са именно от нелегални доходи.

Ако сведем тази информация само до Италия, то процентът на изпраните пари стига цели 10 от икономиката на страната.

Източник: http://www.dw-world.de

17-годишен австралиец бе осъден на 13 години затвор за убийството на индийски студент

Нитин Гарг Снимка: The Herald

Властите отказват да дадат името на австралийския тийнейджър, който нападна с нож и причини смъртта на индийски студент. Злополучният инцидент, се случва в Мелбърн Парк през януари 2010 година. Нитин Гарг, който е с индийски произход на път за работата си се решава да се отбие в ресторант за бърза закуска. Нарежда се на опашка. В заведението се намира потенциалният убиец, който застава на опашката до Гарг и прави опит да открадне мобилния му телефон, но индиецът го разбира и моли за помощ., Преди някой да успее да реагира 17-годишният тийнейджър наръгва многократно Гарг, в следствие на което последният умира.
Това нападение беше изтълкувано като акт на расизъм срещу Индия и причини недоволство.
Случаят провокира улични протести в Сидни и Мелбърн. Бяха отправени остри критики и обвинения от индийското правителство към австралийците.
BBC информират, че съдия Пол Колъм определи престъплението като нещастен случай, не проява на расизъм, а господин Гарг като „жертва на случайно нападение“. Убиецът се призна за виновен и бе осъден на 13 години затвор. Адвокатите му обявиха готовност да обжалват решението и съда да намали присъдата на 8 години.

Уикилийкс и събдата на „предателя“ – Брадли Манинг

Дали от нужда, стечение на обстоятелствата или мащабно подготвен конспиративен план, през 2010 година се появява Уикилийкс. Всички ще си кажете – един сайт, който разби на пух и прах американската дипломация и определено ще сте прави.

Хубаво е да си зададем въпроса – откъде идва информацията, която Уикилийкс и медийните ѝ партньори (американският вестник „Ню Йорк Таймс”, британският „Гардиан”, германското списание „Шпигел”, френският вестник „Монд” и испанският „Паис”) публикуваха?

Името на „предателя“, както го наричат от държавния департамент на САЩ е Брадли Манинг. Той е американски военнослужещ, хемосексуалист и компютърен гений. Именно последното, както и слабата защита в базата, където служи Манинг, правят възможно изтичането на толкова много информация за войната в Ирак, Афганистан, както и телеграми на американското външно министерство.

Обвиненията срещу Брадли Манинг са повече от тежки. Той ще отговаря пред военния съд затова, че е придобил и разпространил държавни американски тайни по посока Уикилийкс. Ако се докаже вината му той може да получи присъда от 52 години затвор. Чисто теоретично той може да бъде осъден и на смърт, защото е обвинен и в „подпомагане на врага“. Според адвокати по военно право би било елементарно да се докаже неговата вина.

Мненията в САЩ са разделени на две. Едните, които вярват в Уикилийкс и осъждат всичко, извършено от американската дипломация и другите – националистите, които стоят плътно зад решенията на своята държава и осъждат предателството и публикациите на Уикилийкс.

От тази гледна точка за едни, Брадли Манинг е герой, ала за други – той е просто поредният предател, който трябва да си получи заслуженото.

Брадли е признал за записа от хеликоптера, че е стигнал до Асанж. До него са стигнали и над 250 000 грами на американската дипломация, също благодарение на Манинг.

Процесът срещу американския военнослужещ Брадли Манинг придобива все по-широка медийна подкрепа. 23-годиншният младеж е подкрепен дори от Амнест Интернешанъл. Барам Обама е готов на всичко за втори президентски мандат, това минава и през осъдителна присъда за Манинг. Според мен нищо не може да спаси младия хомосексуален войник.