Какво е да си черен в Германия?

12
© снимка: sxc.hu

Гюнтер Валраф е най-известният разследващ журналист в Германия. Той си изгради име, като работеше под прикритие, за да разкрие тайната страна на много социални проблеми. В новия си филм Валраф се дегизира като чернокож, за да изследва расовата дискриминация в Германия. Подходът му обаче предизвика критики.

Германският журналист Гюнтер Валраф е постигнал много в кариерата си. Той разкри пред германската общественост как т.нар. „гастарбайтери“, имигранти от Турция, Гърция, Италия, Испания и други страни, които дойдоха в Германия през 50-те и 60-те години и останаха, са дискриминирани в тази страна, разкри също спорните методи на работа в най-продавания германски таблоид „Билд“ и как експлоатират работещите в телефонни централи. Последният му проект също звучи благородно. „Искам да разбера какво е да си черен в Германия“, казва той.

Проектът включва книга – „Извън прекрасния нов свят“ /Aus der schonen neuen Welt/ и филм – „Черно върху бяло“ /Schawarz auf Weiss/, който днес тръгва по кината в Германия. В част от филма се вижда как Валраф е с тъмнокафяв грим, слага си кафяви контактни лещи и афроперука. След това, използвайки името Квами Огоно, тръгва да кръстосва Германия. Отива на футболен мач в източния град Котбус, присъства на градски фестивал в Магдебург, опитва се да намери място за палатката си в лагер в гората Тойтобург и води германската си овчарка на курс по обучение за кучета в Кьолн.

Филмът показва плашещата степен както на неприкрития, така и на латентния расизъм в Германия. Когато ходи на народни празненства, хората не желаят да пият бира, ако той седи на същата пейка. Наемодатели му отказват жилище. Хората изглежда не се притесняват да го наричат с германската дума за негър, а хулигани в Източна Германия дори го заплашват с физическо насилие.

РЕАКЦИЯ ОТ ГЕРМАНСКАТА ОБЩНОСТ НА ЧЕРНОКОЖИТЕ

Има нещо странно във филма – ако Валраф действително е искал да разбере какво е да живееш като чернокож в Германия, защо не е оставил чернокожите да отговорят на този въпрос?

Начинът на действие на Валраф е да мине под прикритие и да заснеме това, за да покаже и разкаже какво преживява. Той стана известен с филма си от 1977 г., който показва как прониква в „Билд“ под името Ханс Есер. Шест години по-късно се преобрази на турския гастарбайтер Али Левент. Но дали този метод е подходящ за новата му тема?

Чернокожите германци са резервирани към филма. „Замисълът на филма на г-н Валраф е много проблематичен“, каза Тахир Дела, говорителка на организацията „Инициатива на чернокожите в Германия“ /ИСД/. „Както често става, някой говори вместо нас, а не с нас“. Ноа Соу, учител и музикант, свързан с организацията за наблюдение на медиите „Кафявата мафия“ /Der braune Mob/ отива дори още по-далеч и обвинява Валраф, че прави пари от тяхното страдание, независимо дали наистина иска да се бори с расизма или не.

Има нещо странно и в начина, по който Валраф разглежда въпроса с расизма във филма и книгата си в сравнение с подхода му към другите му журналистически експерименти. Например главата за бездомничеството в книгата му, която представя разговорите му с няколко бездомници (софтуерния инженер Манфред, шофьора на камион Валтер и напусналия училище Тимо) е няколко страници. Но ще ви е трудно да намерите разговор с чернокож.

В един от епизодите от филма Валраф обединява историите на чернокожи, които са били обект на дискриминация в различни германски административни служби. А след това слага дегизировката си, за да види самият той как стоят нещата. Придружен от Авад, чернокож германец, той се опитва да се запише на изпит за получаване на ловен билет. Но бюрократите реагират агресивно на молбата му и отказват да му предоставят информация за теста. Авад обаче не казва и дума, а никой не го и пита как се е чувствал, когато държавните служители са отказали да му помогнат да си намери работа. Накрая Валраф изключва и него от картинката.

СЪЩНОСТТА НА ДЕБАТА

Основната критика срещу филма на Валраф е, че той не показва дебата за расизма срещу чернокожите в Германия в напредналия стадий, в който всъщност се намира. Например, Дела критикува филма за това, че в него въобще не се споменава до каква степен чернокожите в Германия са се организирали. „Доволни сме, че расизмът се обсъжда, но организации на чернокожите правят това от над 25 години“, каза тя.

Соу отправя подобни критики. „Накъдето и да погледнете, в академични трудове, издателства или в годишните доклади на службите за борба с дискриминацията, има информация за проявяван ежедневно расизъм, която е лесно достъпна“, каза той. „Белите просто трябва да спрат да пренебрегват и да се съмняват в тези разкрития“, добавя той. По мнението му единствената причина, поради която Валраф е успял да привлече вниманието към съдбата на Квами Огоно, е, че той е привилегирован по отношение на изследвания, публикации и свидетелства на чернокожи за расизма.

Историите на чернокожи германци са представяни във филми, книги и песни от много години. Документалният филм от 2006 г. „Черната Германия“ представи известни чернокожи германски граждани в артистичните среди, които разказваха как черните възприемат самите се би и как ги възприемат другите. Чернокожата
актриса и водеща на телевизионно предаване Мо Асуманг пусна през 2007 г. филм за търсенето на семейните си корени, а чернокожият германски рапър Сами Делукс издаде тази година албум и книга, озаглавени „Това е моята родина“ /Dis wo ich hercomm/.

В отговор на тези критики обаче Валраф се оплаква, че „за нещастие, твърде малко хора гледат или четат“ тези произведения. „Щях да се чувствам много по-добре, ако те имаха по-широка публика“, добави той.

КЪДЕ Е ИСТИНАТА?

Докато прави проучвания за филма си, Валраф дори се свързва с ИСД, за да получи информация за опита на чернокожи в Германия. Той се консултира с Муктар Бах, известен чернокож активист за правата на човека. Но нито Бах, нито други чернокожи, са интервюирани във филма.

„Това щеше да измени на идеята на филма“, каза Валраф пред „Шпигел“. „Както и при другите ми роли, тук става въпрос за преживявания, случващи се в реално време“. Той смята също, че е напълно подходящо да се използва методът за работа под прикритие по тази тема. „Моят подход прави ежедневния расизъм разбираем за германците“, казва той, имайки предвид, разбира се, белите германци.

Когато преди 25 години се представяше за турски гастарбайтер в Германия, Валраф показа тази част от обществото, която по онова време въобще не бе представена от германските медии. През 2009 г., както се вижда от примера на Мо Асуманг, Сами Делукс и много други, чернокожите германци вече твърдо присъстват в обществото. Но Валраф умишлено предпочете да не поставя своя Квами впрофесионалния свят. „С героя си Али исках да разкрия дискриминацията на работното място“, казва Валраф. „Но в лицето на Квами умишлено избрах герой, който може да помогне на хората главно да видят онова расистко отношение, което се среща в ежедневието“.

НЕ СЕ УЛАВЯ ТЪНКАТА РАЗЛИКА

Едно от нещата, които Валраф изяснява във филма си е как границата между расова и класова дискриминация се размива. Например, когато се движи като Квами Огоно без яке, носещ само найлонова торбичка и говорещ развален немски, към него се отнасят като към изпаднал човек. Но когато е облечен стилно и говори немски без никакъв акцент при посещението си в магазин за луксозни часовници в Дюселдорф, към него се отнасят много вежливо.

Когато изнесе реч за расизма през 2008 г. Барак Обама, който тогава беше кандидат-президент, засегна въпроса за това как расовите и класови конфликти често се преплитат. Той говори за „негодуванието на белите американци“, които се чувстват заплашени от постиженията на чернокожите в американското общество. Той каза също, че „да се наричат белите американци заблудени или дори расисти, без да се признае, че те имат своите основателни опасения, също разширява расовото разделение и пречи на разбирателството“. В крайна сметка той заключава, че както едните, така и другите ще имат по-голяма полза, ако се борят заедно за повече възможности.

В своята книга и филм обаче Валраф не успява да начертае тази тънка разлика. Във филма той най-вече се оплаква, че като чернокож винаги е „дефиниран единствено и само въз основа на цвета на кожата си“. „Когато си черен“, казва той в един от редките коментари във филма, „хората не обръщат внимание и дори не разпознават човешкото в теб“.

Въпреки това във филма си той изглежда прави същата грешка – прекалено опростяване. „В ролята си аз минах без лична история“, каза той. „Просто бях „другият“, „черният“. (БТА)

Сподели с приятел

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *