Панаири – свят отрупан с толкоз хубави, примамливи неща!

Така гласи една от най-популярните песни на звездата на българската естрада Лили Иванова, но ако съпоставим текста на песента с реалната обстановка, която цареше на 30-тия юбилеен панаир на книгата в София, който се проведе от 6 до 11 декември, няма как да не забележим, че въпреки примамливите отстъпки и многообразието от книги (над 10 000 заглавия), българският читател ни най-малко не изглеждаше изкушен от възможността да се сдобие с ново четиво.

Да живее практицизма!

И все пак пенсионерите, примамени от скуката и нуждата да раздвижат ставите си, сформираха основния посетителски контингент на тазгодишното издание на панаира. Въпреки недоимъка те не устояха пред съблазънта на заглавия от сорта: „Традиционни и стари български рецепти за микровълнова фурна”, които бързо се изчерпиха. Любима за българите си остава и псевдонаучната литература, която по традиция целогодишно изобилства по рафтовете на книжарници и будки за вестници. В тях можете да намерите всякакви нестандартни решения за постигане на духовен мир или финансово благополучие, които, разбира се, си остават напълно неприложими.

Къде изчезнаха младите?

Те в никакъв случай не липсваха съвсем – тук-таме се мяркаха, но те бяха предимно студенти по специалностите “Книгоиздаване” или „Библиотекознание“, които посещават редовно изложението от съпричастност към каузата или, не дай си боже, подкокоросани от преподавателите си, които заради усилието ще им се реваншират с по една единичка отгоре на следващите изпити. Както казва един небезизвестен литературен критик: „днес повечето тийнейджъри, а и студенти, получават страхова невроза при вида на книга„, а при вида на толкова книги струпани на куп могат да изпаднат и в умопомрачение.

Хората, решили все пак да закупят ново четиво, заложиха предимно на комерса или на по-нетрадиционни заглавия. От българските автори, най-купувани бяха „Любовни упражнения. Сборник“ на Ваня Щерева, „TILT. Началото“ на Любен Дилов-син, „Английският съсед“ на Михаил Вешим, някои класици на българската литература и да не пропускаме Стефан Цанев с неговите „Български Хроники“.

Може би и вие, следвайки примера на възрастните, сте успели да се отбиете до НДК, хей така, от любопитство или съпричастност към писмената култура. Може би сред купищата кич и кошове с мъртви книги за по няколко левчета, сте открили нещо ценно, което ще ви достави истинска естетическа наслада. Може би, може би!

Сподели с приятел

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *