Представете си, че валутният съюз, наречен „Еврозона“, се разпадне. Да – това някога ще се случи. В икономическата история на Европа до сега не е имало случай, в който един валутен съюз да има много дълъг живот. Ангела Меркел и Никола Саркози да прочетат малко история и да проумеят, че на даден етап тяхната еврозона ще умре.
По всяка вероятност ако проблемите на Гърция не се оправят – всичко ще започне именно от там. В историята има един случай, в който нашите южни съседи буквално са изгонени от валутен съюз. Става въпрос за Латинския валутен съюз, от който Гърция е изгонена в началото на 20-ти век. В периода след края на Втората световна война до падането на Берлинската стена има над 100 случая на разпадане на валутни съюзи. Рано или късно това ще сполети и европейската „Еврозона“ – неизбежно е…
Интересно е да разгледаме икономическия феномен: „да се завърнеш към националната си валута“. Това е един изключително сложен, труден и измъчен процес. За съжаление той трябва да се осъществи адски бързо, защото има опасност от загуба на капитал в посока извън съответната държава. Трябва например всякакви плащания да бъдат преизчислени от евро в националната валута, в това число и дълговете.
Рискът е от срив на банковата система, именно заради износ на капитали зад граница. Практика е, когато се сменя валута да се затварят финансовите институции за определено време, за да не настъпи шок и срив на курса. Да не забравяме, че в това финансово трудно време една подобна подмяна на валута означава и огромни финансови разходи за съответните разходи.
Това кофти развитие за държава, напускаща валутен съюз може да се облекчи само чрез наливане на средства отвън.
