Да се върнем малко назад във времето. Годината е 1986, а мястото – Ливан. В края на месец ноември един бейрутски вестник публикува информация за доставки на оръжие в посока Иран. Тогава имаше оръжейно ембарго на Америка спрямо Иран в тази посока. Имаше американски граждани, които бяха държани за заложници от страна на Иран и тези оръжия се явяваха един вид откуп за тяхното освобождаване.
Малко по-късно става ясно, че зад цялата тази операция стоят двама висши военни, които и членуват в Съвета за национална сигурност към президента. Става въпрос за Джон Пойнтдекстър и Оливър Норт. След оповестяването на случая и двамата подадоха оставка. Президентът тогава – Роналд Рейгън нагло твърдеше, че не знае за случая и няма нищо общо.
Какво всъщност наистина се е случило? В действителност тази секретна операция лично е одобрена от президента на САЩ. Това е доказано от неговия подпис само на едно единствено място – под едно писмо. Сделката е била с адски големи мащаби – над 1500 танка и зенитни ракети. Интересен е факта, че Иран не само освобождава заложниците с американско гражданство, но и си заплаща доста добре за оръжията, които получава. Това един вид оръжейна търговия по време на ембарго прието именно от САЩ.
Интересно е и друго – какво се случва с парите, които двамата висши военни са изкарали с тази търговия? Те са насочени по странични пътища към опозицията в Никарагуа или още „никарагуански контри“.
САЩ подкрепяха никарагуанските контри, които представляваха части от националната гвардия на бившия никарагуански диктатор Самоса, който без свален няколко години преди това. Факт е, че тези контри се финансираха от най-елементарен трафик на наркотици. С тях се занимаваха като ги обучаваха части на ЦРУ, които им пазеше наркобизнеса. Целта бе дестабилизирането на Никарагуа, начинът подъл и недемократичен – терор над населението, избиване на невъоръжени мъже, жени и деца.
Оливърт Норт се оправдава пред разследваща комисия, че просто е изпълнявал заповеди. Джон Пойнтдекстър пък прикрива своя президент тогава Роналд Рейгън като декларира, че не е информирал Рейгън.
Последствията – няколко оставки ( Пойндекстър, Норт и министъра на отбраната). Роналг Рейгън – ни лук ял, ни лук мирисал.
Източник: http://www.dw-world.de
