Връзката студенти – работодатели – има ли я и къде се къса?

Къде се къса връзката между висшите училища и бизнеса? Една тема, която занимава българските студенти и работодатели вече повече от две десетилетия, все още няма изгледи за скорошно решение.

Все повече млади хора излизат с дипломи от висшите заведения и стават трайно безработни. Статистиката показва, че една от рисковите групи на пазара са младежите до 29-годишна възраст. При тази група най-отчетливо проличава липсата но връзка и съществуващо противоречие между потребностите на пазара и образованието.

От една страна учебните заведения казват, че шефовете на фирми не заявяват какви са изискванията към бъдещите им служители и работници. А от друга пък работодателите непрекъснато твърдят, че от висшите учебни заведения хората излизат без практически знания и умения, изискващи се от тях и приложими в практиката.

Видно е, че от това противоречие  страдат младите хора, които сега завършват образованието си. Фактически те имат дипломи, но това се оказва недостатъчно, за да бъдат наети. Дори често квалифицирани кадри не са предпочитани, тъй като това предполага едно по-високо заплащане и бъдеща инвестиция в този кадър – стажуване, обучение и т.н. Една огромна част от младите хора получават сертификат за английски език, например, но не това му трябва на шефа, който търси служители.

И тук можем да кажем, че проблемът не е между студентите и висшите училища, а между работодателя и системата за квалификация.

Липсата на национална система за квалификация, близка и свързана с работното място, води до коренни разминавания между завършилите студенти и работодателите. У нас липсват дори професионални стандарти – какво трябва да знае и умее работникът или служителят, заемащ определена длъжност, без значение дали той ще е висшист, среднист, IT – специалист или водопроводчик.

Наблюдава се отлив от определени специалности – инженерни, медицински, свързани със селското стопанство. Това се очаква да доведе до дефицит на такива кадри следващите години. Нуждата от започване на незабавен диалог между висшите учебни заведения, работодателските и браншови организации е належаща, за да се адаптират учебните програми към нуждите на бизнеса.

Преподавателите трябва да са хора – практици, формирали се не само на базата на четене на книги, без да са експериментирали в реалния живот. Те трябва да са изпробвали това, което преподават в практиката си. Така  стават много по-атрактивни за студентите и в същото време по-ефективни и полезни за тях.

Подходящо е да се канят за лектори лица от бизнес средите, хора успели и с реализация в различни сфери. Те биха могли да покажат на студентите буквално нещата „от кухнята”. Да ги насочат в бъдещата им професионална реализация и да помогнат с адекватни съвети.

Не на последно място бизнесът би направил огромна услуга на себе си ако заложи на организирането на стажове. Стажове от 15-20-30 дни, които да вкарат в процеса бъдещия професионалист, да положат началото на усвояване на умения и добиване на представа за нещата.

За хората, които се интересуват от темата, сигурно ще е интересно да прочетат интервюто в сайта Akademika.bg на професор Антоанета Василева, декан на факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС, в което тя споделя своето мнение за връзката университет-работодател.

 

Сподели с приятел

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *