Да решим проблема с въглеродния двуокис като го превърнем в камъни

0
22

Проблемът с това какво да правим с огромното количество въглероден двуокис, което се отделя от индустрията, отдавна занимава учените. Дали да го складираме в океана или под земята. И колко ефективни биха били такива мерки? Ново научно откритие дава надежди, че така чувствителният за околната среда и глобалното затопляне газ може да бъде превърнат в инертни камъни, които практически могат да бъдат съхранявани вечно. Геологът от Колумбийския университет Питър Келемен отделя значителна част от своето време, изучавайки перидотита – високореактивен минерал, който покрива почти половината територия на Оман, но се среща и по други части на земната повърхност.

Минералът по естествен начин влиза в реакция с въглеродния двуокис, извлича го от въздуха, при което се формират мрамороподобни структури и други карбонати. В своето изследване, публикувано този месец, Келемен и геохимикът Юрг Матер изказват предположение, че този естествен процес може да бъде ускорен до 100 000 пъти, което ще бъде достатъчно, за да бъде направен значим пробив в борбата с глобалното затопляне. Според техните изчисления само перидотитът в Оман може да поглъща годишно над 4 милиарда тона въглероден двуокис, което съставлява 1/8 от общото количество, отделяно от човечеството. Според изследователите въглеродният двуокис, отделян от промишлеността, може да бъде изпомпван в сондажи в перидотитните находища. Ако бъде използвана технология за разбиване на скалите, взаимствана от петролната индустрия, перидотитът може да бъде раздробен, за да бъде увеличена неговата поглъщаща повърхност, и по този начин въглеродният двуокис ще бъде асимилиран на стотици метри под земната повърхност. Първоначално може да е необходимо подаване на топлина, за да бъде даден старт на процеса, но впоследствие той може да се “храни” автономно, като новопоявилите се образувания сами ще разкъсват околните масиви от перидотит, а отделяната топлина ще бъде достатъчна, за да катализира реакцията. “Проблемът с въглеродния двуокис е толкова голям и всеобхватен, че се нуждаем от различни подходи за справяне с него. Не мисля, че е мъдро да се мисли само за един магически метод”, казва в заключение Питър Келемен.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук