Home Други Една неразказана история: 50 години безавариен професионализъм

Една неразказана история: 50 години безавариен професионализъм

392
Автобус от 1939 година

В ръцете си държа на никого неизвестен български вестник от 1977 година. Не случайно в мен попадна една определена статия – изрезка от този вестник. Представям я във пълния ѝ вид, за да се опитате заедно с мен да вникнете в мисленето, държанието, морала, родолюбието на един човек от малкото село в Еленския балкан – Беброво.

„По все още незавършените пътища в Еленския край пътува бледосива на цвят лека таксиметрова кола с великотърновски номер 56-10. Тук няма и не е имало по-удобно и бързо обществено превозно средство от нея. За родителите, които желаят да отидат на свиждане на синовете си – войници в далечни гарнизони, за бабичките, тръгнали с прежди и къдели към текстилните цехове, и за всички други пътници. Колето е желан и търсен шофьор. Така бързоходното „Жигули“ всеки ден лети по шосетата, превозва насам-натам десетки пътници.

Като прочете горните хвалебствени редове, читателят извън Еленския края навярно ще си рече: „Е, да, щом шофьорът Колето е младеж, което се вижда от името му, защо да не е толкова чевръст и услужлив?“ А всъщност – това Коле, както ласкаво наричат стопанина на таксиметровата кола Никола Костов Попов, е вече на 67 години. Човек здрав и енергичен, той продължава да изпълнява успешно професионалните си задължения, но в близките дни му предстои да отпразнува един важен за него, неотбелязван още в Еленския край юбилей – 50 години безаварийна шофьорска практика, след който ще се оттегли на заслужена почивка.

Предисторията на тази продължителна, невероятно издръжлива и вече убедително доказана любов към шофьорската професия е следната: през 1926 година юношата Никола отива в София с намерението покрай амбулантната търговия да изучи някакъв занаят. Излязъл щастливец: тъкмо по това време запасният майор-автомобилист Иван Гречендиев водел двумесечни курсове за шофьори. И на 3 януари 1927 година 17-годишният любознателен към техниката младеж Никола Костов от село Беброво получава Удостоверение №103 и става за цял живот професионален шофьор – един от първите е Еленския край.

50-годишната шофьорска практика на Никола Костов премина успоредно с развитието на българския автомобилен транспорт. Започнал в края на 20-те години работа „Пежо“ и „Шевролет“, носил печалба в полза на собствениците им, участвал в петчленното корпоративно сдружение „Изток“, впоследствие ограбено от мошеници и задлъжняло на кредиторите си, той стигнал най-после до радостта да притежава свое малко автобусче. С него не спечелил много пари, защото клиентите от Еленско са били бедни хора и предпочитали да вървят пеша, но то изпълнило едно много важно дело – водачът му установил връзка с народните партизани, действали е Еленския край.

Село Беброво

След Девети септември 1944 г. Никола Костов взее дейно участие в обществено-политическия живот на селото. Като комунист и отечественофронтовец, той винаги е бил в предните редици на борците за изграждането и утвърждаването на социалистическия строй. В същото време Никола Костов не сваля ръце от волана – управлява товарен и лек автомобил, известно време работи като механик в новосъздаденото ДАП – Елена. Бил е председател на профкомитета. Като водач на санитарна линейка в Беброво става верен спътник на участъковия лекар в трудните му пътувания до болни и родилки в най-отдалечените махали.

От 7 години Никола Костов е шофьор на лека таксиметрова кола към ДАП – Елена, обслужваща предимно клиентите от Бебровската община. Многозначителен е фактът , че километражите и на трите управлявани от него „Жигули“-та отмериха цифрата 230 000, след като колите бяха продадени на търг, но срещу сумата от 4 000 лева за всяка.

През своята 50-годишна безаварийна шофьорска практика активният борец против фашизма и капитализма, комунистът и общественикът, главата на шофьорската фамилия, адресантът на много трудови отличия Никола Костов Попов доказа на своите млади и по-възрастни колеги, на всички земляци колко щастие може да получи човек дори от упражняването на такава обикновена за нашето време професия, каквато е управлението на автомобил, като добросъвестно и умело и с любов към поверената му техника изпълнява професионалните си задължения.

С голяма почит и признателност към моя прадядо – Никола Костов Попов – Колето (1909г. – 1984г.)