Напоследък обществото бе разтърсено от смъртта на няколко родилки, буквално за няколко дни. Някои медии тиражираха тези, че едва ли не в Шейново и на други места, където започва човешки живот, работят лекари – убийци. За мен това е чиста проба насаждане на омраза. По този случай искам да се обърна към всички ресорни журналисти, които отразяват темите на здравеопазването. Господа и дами – пощадете лекарската гилдия у нас, защото е на свършване и умиране. Условията, които предлага българската държава на 80 % от лекарите у нас са под всякаква критика и като заплати, и като техника, и като отношение. И ако има някой, на когото трябва да се сърдим за случките, най-добре е да започнем от държавата. Да се обобщава по толкова унизителен начин за цяла една гилдия смъртта на три родилки, най-малкото е неморално към професията на човекът – спасител за толкова много хора.
Тъй като живеем в България, където медиите правят всичко възможно да се харесат на обществото, стремежът към това понякога сякаш прекрачва границата в репортажите и въобще в цялото отразяване на нелепите трагични смъртни инциденти в болниците. За съжаление ако това спечелва зрители, слушатели или читатели на някоя медия от една страна, от друга – убива и малкото останало доверие на българския гражданин в системата на здравеопазването.
В момента се наблюдава все повече разпростираща се тенденция – лекарите ги е страх да си прилагат знанията, рискувайки това да доведе до някакъв проблем, както и гражданите да ходят да бъдат лекувани. Това е недопустимо за една цивилизована европейска държава, която има претенциите на гони западноевропейските и да следва примера им.
Подобно нагло отношение има сякаш и към учителската гилдия – също неоправдано. Ами то без образование и здравеопазване каква държава ще бъдем, дами и господа – на магистралите ли? Само да не стане така, че в един момент да има пътища, а да няма кой да се движи по тях.
За съжаление аз не виждам в сегашното българско правителство никакви стъпки към промяна, и по-лошо – никаква воля за промяна. Министърът на здравеопазването най-рядко му чуваме гласа, пък и тогава не казва нищо съществено.
И понеже държавата това сме и ние, може би трябва да насочим властта в правилната посока, щом тя сама не знае пътя. И понеже живеем уж в демокрация има два варианта: първият е да протестираме – както всички виждате, на протестиращите много не им се чува гласа, пък и болните и загрижените за българското здравеопазване не притежават тракторите на зърнопроизводителите и влаковете на жепейците. Остава другия вариант – политическа промяна, предизвикана от суверена – българския народ.
