Бойния екраноплан, един от най големите съветски секрети на 60-те, може да се върне в строя.
Съветските конструктори назовали своето детище «Кораб макет » (КМ). През 1967 година американските военни, разглеждали снимките от шпионски спътник непонятно огромен летателен апарат, нарекли го «Каспийското чудовище.». Някога с това име се употребявало на WIG от Wing-In-Ground effect (от английски «крило» и «земя»).
Роден да се плъзва стремително
Какво са видял американските специалисти.? Самолет-гигант имал дължина около 100 м при удивително малки за такава машина размах на криле– около 40 м. Задвижван от 10 реактивни турбодвигателя с тяга по 13 тона всеки, той можел скрито «над вода и суша, придвижващ се със скорост до 500 км/ч, в недостъпна зона за системите на ПВО.
Далечина на полета полетът е до хиляда и петстотин километра. При което масата на съда с полезния товар достигал до 500 т. Той можел например да взема на борда си, батальон десантчици с бронетехниката.
По сведения на очевидци, през лятото на 1967 година в «Зелената стая »на Военното разузнаване във Вашингтон експерти на Пентагона и НАСА изучавали спътниковите снимки, голяма част от тях направили извод, че това е руски блъф. Само трима от инженерите на НАСА изказали мнение, че в Русия се появил нов вид оръжие.
информационното военно английско списание Jane’s Intelligence Revue се появили възторжени отзиви. По вид, апаратът може да работи в арктични условия. Над Америка нависнала реална заплаха.
И наистина КМ, използващ в течение на десетилетие екранния ефект бил уникален. Неговия баща, конструктора Ростислав Алексеев изтръгнал от «екрана» много, и при движение на височина от два до 10 метра машината употребявала 5 пъти по малко гориво в сравнение с транспортните самолети.
Принципът на полета на екраноплана не прилича законите за работа на самолетното крило на голяма височина, нито на основата на движение на съда на въздушна възглавница.
Смята се, че първият екраноплан е бил построен през 1935 година от финландския конструктор Каар, поставяйки крило на моторна шейна. Съветските източници твърдят, че първата експерименталната работа, върху влиянието на екраниращата повърхност на аеродинамичните свойства на въздушното крило е извършено от учения-въртолетчик Борис Юрьевым през 1923 година у, а вече през 1938-ма се появил първия светски проект на двумоторен екраноплан, автора на който бил специалист по въздушно-десантна техника Павел Гроховски. Не малко опити били направени след края на Втората световна война в Съединените щати, Япония и Китай.
Бащата на делта видното крило и и проектант на Messerschmitt-334, немския конструктор Александър Липиш, работейки след войната в САЩ, създал цяла серия WIG-самолети екраноплананфибия, създаден през 1976 година) бил приет на въоръжение от военноморските сили. Били направени и други опити на Запада за разработки на бойни екраноплани, но появата на съветския КМ било за НАТО голяма и много неприятна изненада. «Чудовището » се оказало десет пъти по голямо от американския аналог.
По това време Ростислав Алексеев бил известен като конструктор на съдове на подводни криле – торпедни катери от времето на Великата Отечествената, «РАКЕТА», «КОМЕТА», «МЕТЕОР». Говори се, че той направил на своя «Комета» околосветско пътешествие през Тихия, Индийският и Атлантически океани. А КБ го нарекли «Централно конструкторско бюро за съдове на подводни крила».
Не е учудващо, че започналия през 1961 година първи свой екраноплан СМ-1 Алексеев направил по собствена схема на два малотонажни съда на подводни крила, наречени «две точки» или «тандем»: два крила разположени едно зад друго с малка разлика, а на «опашките.» не било обичайно за подобни модели «пера».
На самото изпитание на СМ-1 пристигнал Дмитрий Устинов и бил така въодушевителен от машината, че Алексеев получил картбранш и почти неограничена финансова поддръжка. На него КБ давало един след друг проекти, и вече след пет години на водата бил спуснат екраноплан КМ, 120-тонния десантен кораб кораба «Орленок», който би могъл да седи в пет бална буря. Кораба можел да носи два танка и батальон морски пехотинци.
Ростислав Алексеев бил пълен с идеи. Той замислял план за създаване на екраноплана- космически кораб за многократно използване и изследване на съседни планети.… Въпреки това станали инциденти, както и смяна на на политическото ръководството, поставили кръст на разработките в това направление.
При изпитание се разбил СМ-5, след това става авария с «Орленка».
На съратниците на създателя на съветския екраноплан се отдало да разработят и изготвят през 1985 година боен екраноплан «Луна», снабден със шест приотивокорабни самонасочващи се ракети със скорост 2800 км/ч и способни да поразят цел на разстояние до 250 км. Въпреки това на серията не провървяло и от заплануваните 120 за «Орлят» били направени само пет, и производството било спряно.
Новия живот на «Чудовището»
И все пак проекта на «Луна» не заглъхнал. Още през в 1992 година Мин. на отбраната решила да създаде на базата на ракетоносеца конверсионна опция. – екраноплан за търсене и спасяване на жертви. След консервация на проекта през 90-те поради липса на средства, работата била продължена.
Предполага се, че спасителния екраноплан може да работи при силен вятър и да седи при пет метрови вълни. Самия екраноплан може да лети със 500 пътника, да бъде поместена болница с операционна, реанимация и център по изгарянията..
По това време в секретно конструкторското подразделение на компанията Boeing – Phantom Works – се разработвал голям екранолет, получил името «Пеликан». Предназначен да решава главни проблеми на американската армия – проблема с мобилността. За транспортиране на големи военни контингенти за морски операции корабите са много твърде бавни, я най бързите транспортни самолети твърде малки. Една дивизия може да има от 300 до 700 танка. «C-5 Галакси» (C-5 Galaxy; в американския военновъздушен флот 126) може да вземе на борда си не повече от 2 танка. Предполага се, че «Пеликан» ще може да носи до заедно с цялата си маса общо до – 3000 т), колкото 7 напълно натоварени «Боинг-747», при което ще пълзи над водата на разстояние 16 хил. км. При това се планирало уродливия вид на тази машина да лети не само на екран, но и да извършва полет на височина, като обикновените самолети, движейки се на пистата със 76 колесника.)
Независимо от всичко историята на екраноплана не е завършена. След миналогодишното посещение на Путин в Каспийско море, президента представил пред военните моряци задача, не просто да да демонстрират в региона присъствие, а и да покажат подобаващият се потенциал на ВМФ в сравнение на военноморските сили на други страни, очаква се възраждане на «Луна» като боен екраноплана.
