Последно – Църквата била против сурогатното майчинство, а не срещу ин витрото

Родното духовенство най-сетне достигна до консенсус относно спорния казус, разгорял се в края на 2011 г. около изкуственото оплождане и заместващото майчинство.
„За ин витрото е допусната грешка, Синодът не е против“, разясни ловешкият митрополит Гавраил. Той обясни, че оповестената позиция на архиереите по тези въпроси била погрешно тълкувана и всъщност висшите свещеници искали да кажат, че са „за“ метода ин витро и „против“ сурогатното майчинство, тъй като последното било „неприемливо“.
Но нужно ли е да заклеймяваме всеки нов метод, като дяволски и противоестествен? Господ не дели децата си на естествено и изкуствено оплодени. Спонтанно възниква и въпросът, къде в Светата книга е вписана Божията забрана друга жена да износва детето ни? И редно ли е Църквата, в така назрялата ситуация на глобална демографска криза, да забранява на българските семейства да се сдобият със своя рожба, па макар и носена девет месеца в утробата на втора жена?
И все пак Църквата реши, че няма да има нищо против ин витрото, стига биологичният материал да бъде взет от законния съпруг и всички клетки, които се оплодят, да бъдат присадени в майката. Причината за това решение се базира на схващането на Светия синод, че оплодените яйцеклетки са вече живи същества и унищожаването и на една от тях е недопустимо.
От сдружение „Зачатие” веднага опонираха на това условие с твърдението, че ако изискванията на Светия синод бъдат изпълнени, животът и здравето на много майки биха били поставени под голям риск.
На жените, страдащи от репродуктивни проблеми, но решили все пак да заченат според църковните постановления, светите служители отправят пожелание за надежда и вяра. Но уви, често пъти само надеждата не е достатъчна за успешното зачеване.