В началото на април вестник The Los Angeles Times публикувал интервю с американския ветеран работил в свръхсекретната Зона 51 в щата Невада. Той разказал , че свидетелства за появявания на НЛО над територията на Америка и други страни през 1960-а година са свързани не със активността на НЛО а със секретни образци на бойната авиация разработвани за интересите на ЦРУ и Пентагона. За съществуването на обект до езерото Groom, за които се носели легенди и слухове , било известно отдавна . Но възможността да се разкаже за него се появила от скоро, тъй като едва през 2007 година ЦРУ разсекретил програмата на самолета A-12, известен под кодовото название OXCART.
Разработката на този летателен апарат на корпорацията Lockheed Martin започнала още в края на 50-те години за интересите на ЦРУ. Примерно в това време 1 май 1960 година , в района на Свердловск по разчетите на ЗРК С-75 бил свален друг секретен американски апарат – височинния самолет разузнавач U-2, пилотиран от Francis Powers. След което тази програма U-2 престанала практически да бъде секретна , и A-12 се позиционирала в качеството на много по алтернативна програма,способна да противостои на радари и системите на ПВО на вероятния противник.Изпитанията на двата самолета са били в така наречената зона – Зона 51.
През 1962 година първия OXCART, приличал , по скоро , не на обичаен самолет, а на летяща чиния, бил доставен в района на езерото Groom .След една година след доставянето му и оборудването му с усъвършенстван двигател ,на изпитателите им се удало да достигнат скорост,над три пъти по висока от тази на звука. 87-годишния пенсиониран полковник Hugh Slater, който тогава в тези години бил командир на авиобаза района на е Зона 51, е убеден, че именно разузнавателния самолет A-12 американците са може ли възприемат като неидентифициран летателен обект -НЛО .
Причина за това по негово мнение , били много. В частност, много нестандартни по своята форма летателни апарати били направени от титанов материал,който отразявал слънчевите лъчи ,по такъв начин,щото напълно възможно е било да се вземе обекта със извън земен произход. A-12 също така бил способен да развие немислима за това време скорост и фактически се движел със скоростта на куршум.
на 24 март 1963 года OXCART, щурмовака който се намирал на машината сега 80-годишен ветеран, бил пилот-изпитател на ЦРУ Кенет Колинс, претърпял катастрофа в щата Юта, въпреки това на пилота му се отдало възможност да катапултира . Колинс и намиращите се не далеко отломки от самолета забелязали трима местни жители предложили да го закарат до мястото на катастрофата . До този момент нито един гражданин нямал специален пропуск до държавните секрети, не видели OXCART, на пилота се отдало да убеди доброволците помощници , че да се приближават до него е опасно,защото самолета е снабден с ядрено оръжие.
Думите на пилота се оказали напълно правдоподобни , от тогава време в Невада действително се провеждали изпитания с ядрено оръжие . Колинс бил взет от най близкия пътен патрул и предаден на полицията.На ЦРУ, на свой ред се удало да скрие от обществеността подробности от катастрофата представяйки я като катастрофа с бомбардировач F-105 Thunderchief. Тези детайли и до сега са още в официалните документи на инцидента.
Сътрудници от разузнаването в последствие намерили местните жители , станали свидетели на катастрофата, и ги заставили да разпишат документ за не разгласяване на държавна тайна. на самия Колинс се наложило да преживее унизителна процедура, която не може да забрави в течение на 46 години. Агенти на ЦРУ му инжектирали така нареченият „серума на истината“ , за да изяснят , каква е причината за да се достигне до тази катастрофа . След това състоянието на летеца напомняло на пиянство,качили го на неговата машина и го закарали у дома .След което ,го вкарали у дома му ,предавайки ключовете на жена му без никакъв коментар.
Полетите на A-12 OXCART продължи ли фактически до 1968 година когато ЦРУ се отказало от по нататъшни разработки на този проект. При което 5 от 13 -те произведени самолета, били загубени в резултат на катастрофа. По думите наХю Слейтър ,само по време на неговата служба на авиобазата в района на з Зона 51 машината успяла да навърти полет над 2850 часа. В същото време, по негови думи , в региона било отбелязано множество факти за повята на НЛО.
Сред свидетели ,такива случаи имало не малко имало сред пилоти на граждански авиолайнери,които обикновено предавали тези сведения в Федералното авиационно агентство на САЩ.Всички те впоследствие давали документ за не разгласяване на държавни тайни, независимо от това, по думите на Слейтър, не рядко не могли да удържат езика си зад зъбите.Това отчасти породило отчасти и породило информация свързана с пришелци на тайнствената Зона51.
За своята кратка кариера в служба на Америка A-12 OXCART успял да участва в бойни операции ,макар , съдейки по всичко , в пълна сила възложените му надежди не се оправдали . Първоначално, по данни на американския печат, американците планирали да го използват за разузнаване на територията на СССР и Куба , но после след случай на унищожение на самолет -разузнавач U-2 от съветските сили наПВО се отказали от тази идея. Въпреки това през 1967 военните използвали OXCART за изучаване системите на ПВО на територията на Виетнам по време на нападение в тази страна , а така също през 1968 година по време на превземане от Северна Корея кораб „Пуебло“.
Някой източници твърдят ,че на самолети на A-12 все пак се отдало възможност да останат незабелязани при навлизане в пространството на СССР, Китай и Куба. Въпреки това официално потвърждение за това нямало.
Интересно е , че още един ветеран , инженер Thornton Barnes , също се съгласил да даде интервю наThe Los Angeles Times, при разработка на свръхсекретни летателни апарати тип A-12 конструкторите охотно използвали задгранични технологии , включително съветския самолет „МиГ“. Но в отличие от американските секретни апарати A-12, „МиГи“ небили направени в формата на летяща машина.
Основата на тайните свръхсекретни американски самолети ,породила цяла серия от други проекти. В частност , на тази основа Lockheed Martin разработил стратегически самолет-разузнавач SR-71, получил неофициално прозвището Blackbird. Всичко били построени 32 такива машини , които до 1998 година официално останали на въоръжение на ВВС САЩ и НАСА.
Като 12 от тях били загубени по време на различни мисии.
Максималната височина на хоризонтален полет на SR-71 превишавала 26 километра, и също така можел да се предвижва със скорост три пъти по голяма от тази на звука. В 1976 година самолета установил абсолютен рекорд на скорост , която както се твърди ,не е достигана до сега , – 3529,56 километра в час.
Още едно дете на програмите се счита безпилотния летателен апарат D-21,който трябвало да се използва ,като спомагателен елемент за друг проект – самолета M-21 – предназначен за изпълнение на най сложните опасни операции. D-21 е снабден с камера , която след изпълнение на задачата бил програмиран да достави необходимата информация на своята територия.
Буквите „D“ и „M“ в наименованията на безпилотните самолети обясняват тяхната роля. „D“ произлиза от английската дума „daughter“ („дъщеря“), а „M“ – от думата „mother“ (майка“). В отличие от A-12, самолета M-21 бил двуместен, и ролята на оператора „дъщерен“ апарат трябвало да се изпълнява от „офицер управляващ контрола“. Но основната сложност се заключавала при пускането на безпилотниика D-21.
Конструкторите модифицирали безпилотния летателен апарат за използване на стратегически бомбардировача B-52 Stratofortress.Той получил наименованието D-21B, макар версията D-21A никога да не е съществувала . D-21B не само участвал в изпитания,но и участвал в бойни операции.
По време на пуск един D-21B, паднал на територията в Сибир, и съветските инженери имали намерение да създадат на неговата основа аналогичен образец. Но тази програма и така не получила развитие.
Не получил развитие и проект на изтребителя-прехващач YF-12 – още едно дете на а A-12, предлагащ се, като алтернативна програма на закрития в това време проект XF-108 Rapierза ВВС САЩ.
Признанията на американските ветерани , които участвали в тези уникални проекти, днес представляват интерес не само за любителите на авиацията , но и за уфолозите ,търсещи доказателства за НЛО и вярващи за посещения на извънземни цивилизации на нашата планета. Но ако за първите тези признания стават повод за по детайлни изучавания на разсекретената американска програма , то за вторите , е по скоро разочарование..
Впрочем,не трябва да вземаме напълно сериозно ,казаното от американските ветерани .Кой знае , какви още тайни крие Зона 51?
