Ростислав Ищенко, президент Центра системного анализа и прогноза (Киев) – для РИА Новости
70години на зад , на 23 август 1939 година , Съветския Съюз се сдобил с голяма победа. Победа със още по голямо значени за това,че била удържана не в кръвопролитна война ,а на дипломатическия фронт. В този ден бил подписан Съветско -германския договор за ненападение, известен на народа като „Пакт Молотова-Риббентропа“.
Следва да се подчертае, че веднага след подписването на Съветско -германския договор наречен не как да е ,а като „позорен заговор на тоталните режими „, станал обект на политически нападки и пропаганда ,насочен против СССР. За това оценявайки сегашното значение на документа ,ние трябва да се отървем от десетилетия наслоени лъжи .
Подписване на подобни договори -е обичайна практика в тези години . Например, аналогичен договор с Германия имала Полша. 7-ми юни 1939 година договор за не нападение с Германия сключила Литва ,Латвия и Естония . Съветския Съюз предлага на Германия подписване на подобен договор още през 1936 година . Тогава формална причина за отказа на официален Берлин станало отсъствието на Германия и СССР на обща граница . От тази гледна точка,на връщане (по инициатива на немска страна), за да се обсъди този въпрос през август 1939, изглежда повече от логично.Германците открито заявили ,че ще ликвидират и Полша. За да се избегне конфликтна ситуация ,искали да уредят отношенията си със СССР с която ще имат обща граница .
По това време, Хитлер вече ликвидирал Австрия и Чехословакия.При което в първия случай водещите европейски държави (Великобритания и Франция) просто премълчали, то във второто предприели непосредствено юридическо участие в правната формализирания на завзетите от Германия чужди територии.. 11 месеца до подписване на съветско-германския договор , 29-30 септември 1938 година , в Мюнхен се състояло съвещание на главите на управляващите правителства на Англия, Франция Германия и Италия (известно като «Мюнхенско съглашение»), на което било взето решение отцепване от Чехословакия в полза на Германия .Това решение дало старт на пълна ликвидация на Чешката държава извършено от Хитлер до март 1939 година.
Също така е известно,че през лятото на 1939 година СССР водел преговори с Великобритания и Франция за създаване на действаща система за колективна безопасност в Европа, която би се противопоставила на Германската агресия. Към момента на германското предложение тези преговори практически били провалени по вина на Лондон и Париж, които делегации не били реално упълномощени . В резултат Москва се оказала практически в безизходна ситуация.Берлин информирал за това,че «полския проблем » ще бъде решен по въоръжен път не по късно от септември . Лондон и Париж отклонили съюзническите ангажименти , а Полша и държавите от заели откровено враждебна позиция по отношение на СССР .Подписването на договора с Германия се явява единствения достъпен съветски ход на съветското ръководство.
Това добре знаят критиците на «Пакта Молотова-Риббентропа». В действителност, техните нападки не са против самия договор, а против секретния протокола към него , който фиксирал границите на съветските и германските «области на интереси». При което съветската сфера на интереси попадали: източната част на полската държава (повече от половината от нейната територия ), всички Прибалтийски държави , Финландия, Бесарабия и Северна Буковина. Към края на 1940-та година голяма част от тези територии влезли в състава на Съветския Съюз.
следва продължение.
