Home Други Юбилей на забравената победа

Юбилей на забравената победа

196

114

Ростислав Ищенко, президент Центра системного анализа и прогноза (Киев) – для РИА Новости

70години на зад , на 23 август 1939 година , Съветския  Съюз се сдобил с голяма победа. Победа със още по голямо значени за това,че  била удържана не в кръвопролитна  война ,а  на дипломатическия фронт. В този ден бил подписан Съветско  -германския  договор за  ненападение, известен на народа като „Пакт Молотова-Риббентропа“.

Следва да се подчертае, че веднага след подписването  на Съветско -германския договор наречен не как да е ,а като   „позорен заговор на тоталните режими  „, станал обект на политически нападки и пропаганда ,насочен против СССР. За това оценявайки   сегашното значение на  документа ,ние трябва да се отървем от десетилетия  наслоени лъжи .

Подписване на подобни договори  -е обичайна практика в тези години . Например, аналогичен  договор с Германия имала  Полша. 7-ми  юни 1939 година договор за не нападение с Германия  сключила Литва ,Латвия и Естония . Съветския Съюз предлага на Германия подписване на подобен договор  още през  1936 година . Тогава формална причина за отказа на официален Берлин станало отсъствието на Германия и СССР на обща граница . От тази гледна точка,на връщане (по инициатива на немска страна), за да се обсъди този въпрос през август 1939, изглежда повече от логично.Германците открито заявили ,че ще ликвидират и  Полша.   За да се избегне конфликтна ситуация ,искали да уредят отношенията си със СССР с която ще  имат обща граница .

По това време, Хитлер вече ликвидирал Австрия и Чехословакия.При което в първия случай водещите европейски държави (Великобритания и Франция) просто премълчали, то във второто предприели непосредствено юридическо участие в правната формализирания на завзетите от Германия чужди територии.. 11 месеца  до подписване на съветско-германския  договор , 29-30 септември 1938 година , в Мюнхен се състояло  съвещание  на главите на управляващите правителства на Англия, Франция Германия и Италия (известно като «Мюнхенско  съглашение»), на което било взето решение отцепване от Чехословакия в полза на Германия .Това  решение дало старт на пълна ликвидация на Чешката държава извършено от Хитлер до март   1939 година.

Също така е известно,че през лятото на  1939 година СССР водел преговори  с Великобритания и Франция  за създаване на действаща система за колективна безопасност в Европа, която би се противопоставила на  Германската агресия. Към момента на германското  предложение тези преговори практически били провалени по вина на Лондон и Париж,  които делегации не били реално упълномощени . В резултат  Москва  се оказала практически в безизходна ситуация.Берлин  информирал за това,че «полския проблем » ще бъде решен по въоръжен път не по късно от септември . Лондон и Париж отклонили съюзническите  ангажименти , а Полша и държавите от заели откровено враждебна позиция по отношение на СССР .Подписването на договора с Германия се явява единствения достъпен съветски ход на съветското ръководство.

Това добре знаят критиците на  «Пакта Молотова-Риббентропа». В действителност, техните нападки не са против самия  договор, а против секретния  протокола към него  , който фиксирал  границите на съветските и германските  «области на интереси». При което съветската сфера на интереси попадали:  източната част на полската държава   (повече от половината от нейната територия ), всички Прибалтийски държави  , Финландия, Бесарабия и Северна Буковина. Към края на   1940-та  година  голяма част от тези територии влезли в  състава на Съветския Съюз.

следва продължение.

rian.com.ua