Длъжен съм в тази ситуация да се опитам да дам определение за понятието „Геноцид“, което често ще срещате надолу в текста. То идва от гръцката дума „γενο“ – род, племе и латинската „caedo“ – убивам). Геноцидът е международно престъпление, при което от държава или режим се предприемат действия, които да унищожат частично или напълно дадена нация, етническа, расова или религиозна група.
До ден днешен е спорно за Турция, която е наследник на Османската империя, дали изобщо е имало геноцид спрямо арменския народ в края на 19-ти век и в периода 1915 -1916 година.
Оспорват се купища убийства и задължителна насилствена депортация на близо 300 000 хиляди арменци в Османската империя (в края на 19-ти век) и близо на 1 милион арменци след идването на власт на младотурските власти в периода 1915-16 година.
През 2004 година се случва нещо, което отваря спомена и изобщо темата за евентуалния геноцид на Арменци от Османската империя и нейната наследница – Турция. Тогава Канада приема закон, който гласи, че отричането на геноцида спрямо арменския народ е наказуемо.
Наскоро отношенията между Франция и Турция рязко се влошиха именно във връзка с признаването/отричането на арменския геноцид. Турската държава намали нивото на дипломатическите си отношения с Франция, след като отзова своя посланик от Париж. Това се случи заради приемането от френския парламент на закон, който признава за криминално деяние отричането на геноцида срещу арменския народ, поставяйки го на нивото на Холокоста. Анкара и Париж никога не са се обичали, но това тук си е жива опасност от срив на отношенията между двете страни.
На фона на всичко това и в защита на собствените си идеали и ценности, турският премиер Реджеп Ердоган се опита да върне топката в полето на французите. Той намекна за френската инвазия в Африка. Довод му бяха 45 хиляди убити алжирци, както и клането на руандийците през 1994 година, в което бяха убити 800 000 жители на Руанда. Ердоган намекна за ролата на Франция в тези геноцидни актове.
Наскоро във френския вестник „Льо Монд“ бе поместена публикация, която гласно даде мнение, че новият закон, криминализиращ геноцида спрямо арменците ясно цели да спечели гласовете на хиляди арменци, живеещи във Франция, за предстоящите догодина президентски избори. Това официално бе отречено от френските власти, но теорията е силна за да бъде просто така отхвърлена.
Фактът, обаче, че много голяма част от арменците, обитаващи Франция подкрепят новия закон е едно от доказателствата, че въпросният конфликт има политически характер, свързан именно с президентските избори във Франция.
Геноцидът спрямо арменците е признат от много държави и институции по света. У нас признаването му е отхвърлено най-вече с цел да се запазят добрите съседски отношения с Турция. Трябва да отбележим, обаче, че 12 български общини гласуват чрез общинските си съвети признаването на геноцида спрямо арменския народ. Поради този акт Турция скъсва едностранно побратимяването между определени български и турски общински градове.
Мен лично ме притеснява факта, че щом няма единност в осъждането на такъв род престъпление, все някога в бъдещето може да се очаква неговото повтаряне.
