История на морските легенди и катастрофи

100

От момента, когато човека е започнал да завладява моретата и океаните, човечеството е започнало да дава жертви. Тихото безбрежно море или океан е измамливо спокойно, с нищо не показващо, колко страховито може да бъде.

Ако се погледне географската карта се вижда, че водата заема много повече от колкото сушата.Познанията за моретата и океаните са по малки, отколкото за космоса. Космически кораби и сонди достигнаха до немалка част от обекти на Слънчевата система, докато покоряването на морските дълбини е все още в своя ранен период.

Навярно все още малко са ни познати явленията и процесите, които стават над безкрайната водна шир. Едва от скоро хората започнаха да разбират, как и от къде започват бурите и торна дата,но все още има неща,които не са изучени. Няма човек, който да не се заинтригува от различни морски истории и легенди. Годините и епохите са различни но магнетичната сила на тези истории си остава една и съща.

Навярно много от тези истории и легенди са дело на самите моряци,които с месеци в безкрайната водна шир са ги сътворили.Но в интерес на истината доста от тях имат реални измерения, подкрепени с фактi.

И така една от най известната история за кораби призраци е

Мария Селесте – корабът призрак

Малко история около произхода на кораба.

Мария Селесте е 103-футов (31 м.), 282 тонна бригантина. Завършена през 1861 г. под името „Амазон“ на Спенсър Айлънд, Нова Скотия, Канада. Смятало се че корабът носил лош късмет, защото капитанът и починал в началото на първото пътуване с нея. По-късно в Английския канал претърпяла сблъсък с друг съд. Макар лошото начало, корабът преживял няколко добри години, като бил изключително полезен за собствениците си. През 1867 след като преминава през буря в Глейс Бей, Нова Скотия, преминава в ръцете на американци, които правят значителни промени по корпуса и през 1869 я пускат на вода под името „Мария Селесте“.

На 5 ноември 1872 г. корабът отплава под командването на кап. Бенджамин Бригс с товар от промишлен алкохол от Стейтън Айлънд, Ню Йорк към Геноа , Италия. Освен него, на кораба били и съпругата му Сара Бригс и двегодишната им дъщеря – София Матилда. Всички пасажери на кораба били 10 .

На 4 декември 1872 Мария Селесте бива забелязана от „Дея Грация“ с капитан Дейвид Рийд Морхаус, който познавал капитан Бригс. Дея Грация била напуснала Ню Йорк само 7 дни след Мария Селесте.

Според показанията на екипажа пред морския съд, Мария Селесте била наблюдавана в продължение на 2 часа как с издути платна се насочвала към Гибралтарския проход. Изглеждало че корабът се носи без посока, макар да не се забелязвали никакви сигнали за тревога.

Оливър Дево, командващият на палубата организирал група и с помощта на малка лодка достигнали до носещият се кораб. Според показанията му пред съда, корабът бил в добро състояние, макар и да имало много вода по палубата. В трюма имало метър вода също. Вратите към лазарета и каюткомпанията били отворени, като компаса на кораба бил счупен, а единственият часовник спрял. Секстанта и морския хронометър липсвали. Еинствената спасителна лодка изглежда е била спусната на вода, а не изхвърлена, което подсказвало, че корабът бил нарочно изоставен. Според много моряци, които по-късно стъпили на борда в кухнята имало приготвено още топло ядене, както и котка, която била в една от каютите.

Товарът – 1 701 барела промишлен алкохол били непокътнати с изключение на 9, както се разбрало после в Геноа. Запаси от храна и вода за 6 месеца също били открити. Всички документи с изключение на капитанския дневник липсвали. Последно в него било писано на 24 ноември, като позицията на кораба била на около 100 мили на запад от Азорските острови (Португалски). На 25 ноември корабът бил достигнал остров Санта Мария част от веригата. След делото, морският съд наградил капитан Морхаус с 1/5 от товара на кораба.

Никой от екипажа на кораба не бива открит и обстоятелствата около тяхното изчезване никога няма да могат да бъдат разкрити.

Има много версии, свързани със случая.

Една от тях е че екипажът бил отвлечен от пирати, но това не обяснява защо корабът бил изоставен с всичкия му товар и запаси.

Друга версия, обвинява екипажа на Дея Грация в саботаж и нападение над чужд кораб, но това обвинение не е повдигнато от съда, защото Морхаус предава кораба на властите.

Широко популярна версия е че тези 9 барела с алкохол (който бил опасен товар по онова време) които изпускали са създали силни алкохолни изпарения. След като екипажът усетил опасността и страхувайки се че корабът може да избухне най-вероятно е напуснал с лодката, като по-късно тя е потънала или останала в открито море, докато всичките и пасажери не са загинали в следствие на жажда и глад. Тази теория звучи правдоподобна и може да обясни запазването на товара. Алкохолният взрив не е бил достатъчно силен и не е засегнал всичко, а само избил прозорците и дори не е оставил следи по кораба. По-късно било установено че на този ден в района бушувала буря. Малката лодка, най-вероятно е потънала.

Следваща версия предполага че екипажът се е опитвал да се докопа до алкохола, убил е капитан Бригс и е избягал с лодката след това. Само че никой от записаните моряци в протокола не е бил документиран да се завръща при семейството си след случая и никой от близките не получил нито прах, нито останки, които да погребат.

А сега основното твърдение на екипажа на Дея Грация, което не било взето в предвид в съдебните протоколи и било отхвърлено.

Според капитана на кораба, когато той се качил на борда на Мария Селесте, по палубата имало различни раковини, много вода и тук таме отпечатъци то засъхнала кръв. Един от моряците показал захвърлена капитанска шпага на пода в трюма, цялата оплискана с черна кръв и парче пипало, което изглежда принадлежало на гигантски калмар.

При изискване да се покаже като доказателство пред съда, открилият го моряк заявил че е запазил пипалото и няма намерение да го показва, а смята да го продаде. Много истории след тази случка навяват на мисълта че корабът може би е бил нападнат от гигантски калмар . Тези митологични тогава същества често се появявали в капитанските дневници, ако бъдели забелязани.

Морякът, открил парчето пипало по-късно умрял от треска във Франция, като не разкрил местонахождението на пипалото от кораба.

Освен това по кораба имало нанесени щети, особено в долната част на кърмата, която се намирала под морската повърхност. На места имало широки драскотини , сякаш корабът е преминал през подводни скали. В морските карти в района на плаването не е имало плитчини.

Летящият Холандец

Една от най-ужасните легенди в Световната митология е тази за капитан ван дер Декен, Летящия Холандец, Призрачния капитан, чиито кораб предвещава гибел за срещналите го.

Откъде идва историята за този капитан? “От моряците” е логичният отговор. Тези мъже са царе в измислянето на различни водни чудовища – змейове, кракени(които между другото са истински, имам в предвид гигантския калмар), дракони, сирени и разбира се – призраци! Та как се е появила легендата за Холандеца. По време на Великите географски открития, най-голямото предизвикателство за моряците е бил нос Добра Надежда в Южна Африка. Въпреки добронамереното си име, той е потапял не малко кораби. Така се явила и легендата за капитана, поради факта, че истински такъв човек е изчезнал безследно в морето.

Според мита ван дер Декен бил жесток човек и контрабандист. Никой не смеел да му се опълчи, хората странели от него, а другите моряци примирали от страх. Един ден обаче при него дошъл красив млад испанец, придружен от девойка, чиято хубост затъмнявала слънцето. Те били съпрузи, а младежът бил търговец в Холандия. Неговият тъст обаче, баща на девойката, умирал от охтика и жената искала да го види. Очите на ван дер Декен я изпили и той охотно се съгласил.

Излезли в открито море. Пътували седмица, две, месец, момъкът разбрал, че не вървят към слънчева Испания, а към черна Африка.

– Ти ни излъга – рекъл той на капитана и извадил сабята си. Бедно, глупаво момче! Ван дер Декен, изпечен пират и опитен убиец, го заклал за секунди пред ужасения поглед на съпругата му.

– Ха, ха! – изсмял се грозно капитана пред нея – Сега ще бъдеш моя или ще последваш твоя глупак в отвъдното!

Но младата жена го проклела в отговор:

– Никога да не намериш бряг, проклет мръсник! – и скочила в морето.

Холандецът продължил пътуването си, докато не стигнал нос Добра Надежда. Върлувало буря. Вълни, големи като планини подхвърляли пиратския кораб като орехова черупка.

– Аз никога не губя! – грозно викал ван дер Декен – ако трябва ще плавам и до Апокалипсиса!

Чул го Дявола и се хванал на думите му. Оттогава до днес, Летящия Холандец не може да акостира на брега – приближи ли го, неестествен вятър го издухва обратно в открито море, котвата му напразно оре дъното. Моряците и прокълнатия им предводител отдавна са умрели, но призраците им се трупат на скелета на прогнилия кораб.

Да го видиш е лошо предзнаменование – скоро ще се удавиш…