Home Тайни и загадки Все повече съмнения в глобалното затопляне

Все повече съмнения в глобалното затопляне

379
глобално затопляне

Винаги съм бил скептик относно постоянните твърдения за глобално затопляне. На същото мнение са и други хора, които смятат, че глобално затопляне може да има частично, но то не е по вина на човека.

Това постоянно се насажда у хората поради икономически интереси. Въвеждат се емисионни квоти, променят се изисквания, и така нататък. Тези квоти дадени на дадена държава, могат да бъдат продавани на държави, които не могат да намалят вредните си емисии. И всичко това е в интерес на бизнеса.

Нека да допуснем,че има такива наченки на такова затопляне, но дали то е по вина на човека?

Всички тези неща, с които ни плашат са естествени процеси и не трябва да бъдем паникьосвани. Причините за тези температурни аномалии са както във Слънчевата активност, така и в периодичната промяна на наклона на Земната ос .

Именно прецесията на земната ос води до бавно изменение на настъпването на сезоните спрямо положението на Земята по нейната орбита — прецесия на равноденствията.

Ефектът на прецесията върху климата на планетата зависи от ексцентрицитета на земната орбита — колкото е по-голям той толкова по-резки изменения на климата могат да настъпят. Така съвкупността от промяна в цикъла на Слънчевата активност, както и прецесия, водят до промени в климата на Земята.

Според руски учен астроном, такова затопляне има в цялата Слънчева Система, тоест няма как това да е поради човешка дейност?

Всичко се обяснява със цикличността на слънчевата активност, която се изразява във 11-22 годишни цикли.

Малко статистика:

Историята му започва преди повече от 5 милиарда години. Загиваща гигантска звезда, след експлозията на супер нова ударната вълна носеща се през пространството достига облак от водород. Облакът се деформира образувайки пръстен от прах и газ. В средата му се запалва ядрената пещ. Родено е Слънцето, както и планетите от Слънчевата Система.

Слънцето е звездата на тази Слънчева Система. Обемът му е достатъчен да събере милион планети като Земята. Слънцето наистина е доста огромно Дълбоко във вътрешността е ядрения реактор с температура 15 милиона градуса по Целзий. Реактор, които превръща водорода в хелии.

Всяка секунда нашето светило губи по 4 милиона тона от своята маса,под формата на енергия.Мощността му се равнява на 380 млрд. мегавата. За сравнение Язовирът Хувър в Невада генерира една 280 мегавата. Енергията на това жълто джудже макар и малко е колосална.

За една секунда, Слънцето произвежда повече енергия, отколкото е изразходила човешката цивилизация до сега. Невероятното е, че то прави това от милиарди години.

Плътността на ядрото на Слънцето е 10 пъти по-голяма от тази на оловото.

Чрез спектрален анализ астрономите успяват да установят състава на Слънцето – 73% водород и 24% хелий, както и малко количество тежки елементи.Всяка секунда, 600 млн.тона водород се преобразуват в 595 млн. тона хелий. Тези 5 млн. тона изгубена маса се превръщат в енергия, еквивалентна на един милиард водородни бомби с мощност от по един мегатон. Това се случва всяка секунда!

Веднъж напуснали пределите на Слънце на излъчените фотони са им необходими 8 минути да изминат разстоянието от 150 млн. км. до Земята. Слънцето е най-шумното място в Слънчевата Система.

При сформиране на Слънчевата система Слънцето е успяло да съсредоточи 99% от нейната маса, като едва 1% е останал за планетите.

Жълтата повърхност на Слънцето се нарича фотосфера. Нейната температура е около 6,000 градуса. А над нея се намират червените фойерверки на червената хромосфера.

Наблюдавайки Слънцето установяваме, че по него има Слънчеви петна. Сами по себе си тези Слънчеви петна са свидетелства за магнитна активност. Това са места, които показват, къде енергийните линии избликват от Слънцето, и къде влизат обратно.

Слънцето е като градинска пръскачка разпространяваща различни магнитни полета. На всеки 11 години тези магнитни полета се обръщат. И така по средата на тези преобръщания Слънцето е в магнитния максимум. Повърхност на Слънцето се движи със различна скорост. Като на екватора се завъртва един път на 26 дена. Като на полюсите са необходими 37.

Това различно въртене води до изкривяване на магнитното поле. Резултата е кипящ океан от енергия. Радиационните експлозии са много бурни те избухват с мощност равна на енергията на 10 милиона водородни бомби.Външната атмосфера на Слънцето се нарича корона. Нейната температура достига 2 милиона градуса. Изригванията от короната са породени от радиационните експлозии отдолу. Излъчената енергия от Слънцето в пространството се нарича слънчев вятър. Тези високо заредени частици енергия достигайки полюсите на Земята предизвикват така наречените полярни сияния. На Слънцето се засича торнадо с размера на Земята, което се движи със скорост 500,000км в час.

В подкрепа на моите мисли, може да се убедите от книгата на  ст.н.с., д-р Борис Комитов  българския учен е влязъл в десетте най-четени статии за 2008 год., според класацията на сайта Cambridge Journals Online озаглавена  – “ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА АКТИВНОСТ ВЪРХУ КЛИМАТА В МИНАЛОТО И СЪВРЕМЕННОСТТА: СЛЕДСТВИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ“, която автора любезно е предоставил на всички желаещи на адрес:

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СЛЪНЧЕВАТА АКТИВНОСТ ВЪРХУ КЛИМАТА В МИНАЛОТО И  СЪВРЕМЕННОСТТА :СЛЕДСТВИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Още доказателства за заблудата, която се мъчат да ни вменят

Глобалното затопляне… на Марс, Юпитер, Плутон и Тритон

Глобално затопляне и парников ефект? Това е първата от серия от (поне) две статии за глобалното затопляне, които имаме намерение да публикуваме в Алтернативния портал. В тези статии ще се опитаме да представим нещата така, както ги вижда науката, а не така, както им се иска да ги виждаме на някои лобистки групи, печелещи милиарди от страха на хората. В тази ситуация сериозните учени изведнъж се оказват в ролята на алтернативна, вместо на водеща сила. Светът е подведен от група учени, лобисти и корумпирани екоактивисти, а традиционната наука все още не може да намери начина да им се противопостави и да изведе истината на преден план. Това не е първият подобен случай, като най-фрапиращ от останалите е случаят „СПИН“, за който все още не сме писали не защото няма какво да се каже, а поради липса на ресурс.

Прочетете цялата статия и преценете дали глобалното затопляне действително се дължи на CO2  и другите парникови газове (т.нар. „парников ефект“) или просто сме свидетели на края на няколко големи природни цикли…
В тази статия ще започнем малко по-отдалеч – от Марс, Юпитер, Плутон и Тритон и по-специално на глобалното затопляне, което се наблюдава на тези планети. В следващите статии ще слезем на Земята и ще обясним нещата и от чисто земна перспектива.
Защо е важно да се разгледа глобалното затопляне на тези планети? Защото, в случай, че такова има, то причините за него трябва да се търсят в Слънцето (най-вероятно) или в друга космическа сила. Ако това е така, то теориите за парниковите газове като причинители на глобално затопляне на Земята ще бъдат поставени под въпрос.
Да видим какво казват няколко авторитетни източника:
National Geographic (2007):
„Хабибуло Абдусаматов, ръководител на Санкт-Петербургската Астрономическа Обсерватория Пулково в Русия смята, че данните от Марс свидетелстват, че текущото глобално затопляне на Земята е причинено от промени в Слънцето.“
MIT за Плутон (2002):
„Плутон преживява глобално затопляне, както личи от трикратното увеличение на атмосферното налягане на планетата през последните 14 години, обяви екип от астрономи от Масачузетския Технологичен Институт (MIT), Колеж Уилямс (Williams College), Хавайския университет (University of Hawaii), Обсерватория Ловел (Lowell Observatory) и Университетът Корнъл (Cornell University) на прес-конференция днес на годишната среща на отдела за планетарни науки на Американското астрономическо общество (AAS) в Бирмингам.
средната температура на повърхността от азотен лед на Плутон се е увеличила с малко над 2 градуса по Целзий за последните 14 години“.
При положение, че Плутон се отдалечава от Слънцето непрекъснато и се затопля, въпреки това, изглежда нещо не се вписва в теориите, пренебрегващи соларната константа.
Space.com за Юпитер (2006):
„Най-новите изображения може да осигурят свидетелства, че Юпитер е по средата на глобална промяна, която може да промени неговата температура с 10 градуса по Фаренхайт в различни части на планетоида.“
MIT за Тритон (още през 1998-ма):
„Поне от 1989 година насам Тритон (най-голямата луна на Нептун, бел. ред.) преживява период на глобално затопляне. В процентно изражение това е много голямо повишение, заяви Елиът, професор по земни, атмосферни и планетарни науки и директор на Астрофизическата обсерватория Уолъс (Wallace Astrophysical Observatory). 5 процентното увеличение по абсолютната температурна скала от около -392 градуса Фаренхайт до около -389 градуса Фаренхайт е равносилно на повишение на температурата на Земята с около 22 градуса Фаренхайт.“
Оказва се, че има Глобално затопляне на най-малко 4 други тела в слънчевата система, които изпитват глобално затопляне заедно със Земята. Не смятате ли, че това навежда на мисли за Слънцето и други сили от космична величина?
Ето и един цитат от теория за връзката между нивата на CO2 и Венера, съотнесени към глобалното затопляне.
„Защо отражателната способност на Венера е толкова важна? Когато отражателната способност е 0.80 теорията за Глобалното затопляне се разпада…
Нивата на въглероден двуокис на Земята са се повишили от около 0.028% от състава на атмосферата до 0.036% през последните деситилетия. Доста голямо изсилване си е да сравняваме това с CO2 концентрацията от 96.500% на Венера и да тълкуваме неконтролируеми и неизбежни събития. Земята, през своята история, преди 385 млн. години, е имала атмосфера с нива на въглеродния двуокис 10 пъти по-високи от текущите. Тези повишени нива не са довели до неконтролируемо глобално затопляне тогава, защо трябва да смятаме, че ще го направят сега?“
Предварително набелязания „дневен ред“ и политика на неоснователни обвинения на всички критици на теорията на парниковия ефект спъва научния процес. Откога „Скептик“ е лоша дума в науката?
В отворено писмо до IPCC Крис Ландси* пише:
„Аз лично не мога с чиста съвест да продължа да допринасям за процес, който за мен е както задвижван от предварително установен и неподлежащ на промяна дневен ред, а също така е научно необоснован.“
* бивш метеоролог в отдела за изследване на ураганите към Атлантическата океанографска и метеорологична лаборатория на NOAA, в момента оперативен директор и директор наука в Националния център за ураганите в САЩ. Член е на
Американския съюз на геофизиците и на Американското метеорологично общество. Има докторска степен по атмосферни науки от Университета в Колорадо.
Ето и извадка от статия, подсказваща, че теорията за парниковия ефект като причинител на глобалното затопляне не е нищо повече от балон с въздух:
„Най-добрите измервания на атмосферните температури се правят от американски метеорологични сателити и те показват колебания, но не и цялостна промяна след 1999 година.
Тази проява на ниво е точно което се очаква според главната хипотеза – противник на теорията за парниковия ефект, която твърди, че Слънцето причинява климатични промени много по-недвусмислено отколкото парниковите газове. След като силно повишава активността си през 20-ти век, Слънцето в момента се намира в пиков период, но това състояние далеч не е стабилно. Физиците предупреждават за възможно глобално охлаждане, ако Слънцето се върне към по-мързеливото си настроение, през което е било през периода на малката Ледникова епоха от преди 300 години.“
Професор Ричард Линдзън от MIT предупреждава:
„Има и по-лоша страна на тази лудост. Учени, които се отклоняват от алармизма са свидетели на това как тяхното финансиране изчезва, тяхната работа се осмива, а самите те са очернени и направени за посмешище, изкарани глупаци или по-лошо. В последствие, лъжи за климатичната промяна  придобиват достоверност, дори когато те вървят срещу науката, която се предполага, че трябва да е тяхна основа.“

За разбиращите английски – може би ще ви е интересно да видите следващия клип с професор Линдзън.

 

В следващата статия ще опровергаем някои публикации, които се опитват да заявят, че глобалното затопляне в слънчевата система се дължи на парникови газове (как, по дяволите се опитваме да спрем затоплянето, като намалим емисиите на тези газове, когато то става с нас и без нас на други планети…?). Ще разгледаме и въпроса дали парниковите газове са причината за затоплянето или е точно обратното, а също и до каква степен концентрацията им в атмосферата се влияе от човешката дейност (антропогенният фактор). Общо 11 мита за глобалното затопляне и парниковия ефект ще бъдат разбити, а ако имате късмет в третата статия ще говорим и за обратния на глобалното затопляне ефект – глобално застудяване, причинено от… парниковите газове!