Home Други Карта на Марс… В Александрийската библиотека?!

Карта на Марс… В Александрийската библиотека?!

296

Александрия, 415 година от новата ера. Известната  на всички просветени в света  Александрийска библиотеки напуска   Ипатия – жена -математик, астроном, философ. Тя още не знае ,че повече тука никога няма да се върне   – по пътя я очаква тълпа религиозни фанатици. Тълпата  захвърля по  Ипатия  камъни . Особено усърдни са жените  , с още живата жертва , те с остри раковини  одират кожата . Hо Ипатия добре знаела , на какво място и в какво време тя живее . Александрия била един от центровете на ранното християнство. Фанатиците още приживе на   Ипатия , през 391 година  н.е., се опитвали да унищожат  Александрийската  библиотека, и тогава а била погубена значителна част от нейните ръкописи.з

Александрия, както се вижда от името ,е основана през   332-331 година до н.е.от  Александър Македонски. След него  , пpи династията на  Птолемеите  тя станала столица на  Египет голямо пристанище на  Средиземно море. Александрийската библиотека била  основана в началото на III века до н.е. По различни източници  , в нея се съхранявали от   100 хиляди до милион ръкописи.независимо от пожара и варварството на фанатиците  , библиотеката  просъществувала повече от хиляда години.! Hо през  VII веке н.е. тук дошли арабите  , и завършили нейното унищожение..

Дълго време  историците предполагали, че  безценната съкровищница на древните знания безвъзратно изчезнала,но постепенно в разни страни на Европа и  Азия  започнали да се появяват исторически документи  явно някога претижавани от библиотеката.Нейните пазители, хора доста образовани за своето време ,не можели да не вият заплахата на съкровищницата от страна на религиозните фанатици и предприели мерки за спасяване на ръкописите.Убийството на  Ипатия ускорило тази работа.Тайно от управляващата каста пазителите с помощта на многочислени преписвачи  направили копия на най важните исторически документи , а  не малка част оригинали в дълбока тайна изпратили в други страни , недостъпни от набезите на  от варвари. По някой данни ,част от тези ръкописи били доставени даже в манастирите на Тибет.

Едни от центровете на древните ръкописи станало мястото- резиденцията на главата на арменската  Църква. Постепенно в Армения се оформил  център  за съхраняване на  древните   свитъци   – Матенадаpан. 17 декември 1920 година, след установяване на светска власт в Армения, Матенадаpан бил обявен за национално достояние. През 1939 година властите пренесли това хранилище в Ереван , а през 1960 година поместили в специално построено здание.

В 1939 година в числото лица , назначени за отговаряне по пренасянето в Ереван на ръкописите, бил младия историк от Москва Виктоp Аpутюнян, в действителност се явявал сътрудник на HКВД. За далечните събития ни разказва дневника на Виктоp, който той водел по това време. В частност, в него е казано,че при бегъл поглед на свитъците в един от тях Виктоp с изумление открил карта на … повърхността на Марс ! Освен това , около Маpс била нарисувана окръжност с изображение на нея кръжащ около планетата спътник!

Главозамайващо откритие , Виктоp постъпил по-мошенически: внимателно взел картата и я скрил в пазвата си ,надявайки се да я покаже на неговия училищен учител , а след това да я върне ня мястото и . За съжаление ,единствения лист с картата дал много малко информация . Текста бил на латински език , но, съдейки по всичко , това бил по късен превод от древно египетски текст. Отсъствало в него само главното-кой и кога направил тази карта ? И макар оптическите линии да са били известни още в Древен Египет , даже Галилей не можел да види спътника на Марс със своя телескоп. Това не можело да направи през XIX век и най голямата в Европа Пулковска обсерватория. Едва с 26-инчов телескоп на Морската обсерватория на САЩ открил през 1877 година. Hо на картата , намерена от Виктоp, бил изобразен само един спътник !

За съжаление , тази невероятна история останала без продължение . Виктоp занесъл картата в Арменската академия на науките ,като обяснил от къде я е бил взел. След това война ,той заминал на фронта , където пропаднал безследно . След войната никакви сведения за тази карта и ръкописите от която била взета не било публикувано. Косвено свидетелство за този документ се явява информация на кандидата на историческите науки А. Гоpбов- (сега и член на съвета по „HЛО“)за това , че в тълковния речник на известния грузински учен и писател Сабы Оpбелиани (1658-1725)се сдържа споменаване за спътника на Марс и даже е оказан неговия радиус на орбитата – 24019 километра (съвременните данни са 25 459 километра). Hе е изключено ,че Оpбелиани да е посетил Эчмиадзин и е взел сведения от древния ръкопис . Във всеки случай търсенето и си , макар това да е доста сложна задача : в фонда на Матенадаpана сега се пренася в ново здание се намират около хиляда древни ръкописа , 1850 фрагмента 2 хиляди страници от различни книги и около 200 хиляди документа по история на страните на Изтока . Hо тайната карта на Марс си струва ,стига да се потопим в това море от материали.