Родоначалник на спиритизма се смята американския изследовател Андрю Джаксън Дейвис.
В детството си той не се отличавал с особени способности и получил само първите основи на знанието.Всичко се изменило след 1843 година , 17-годишния юноша се срещнал с магнетичния Levingston, който открил у него дарба на медиум.а. В това си качество,той обиколил много градове на Америка. По време на пътуванията усърдно изучил медицински, научни книги и мистични произведения.
През май 1845 година Дейвис имал видение . Той се Установил в Ню-Йорк и в сомнамбулно състояние диктува своята книга
. Разкази за неочаквани срещи с души на починали започнали да пристигат от различни страни. На думите на очевидците може би нямаше да се вярва,ако нямаше обективни свидетелства за съществуване на невидимото или, по точно , невидимото при нормален начин на живот.Такива доказателства са били предимно снимките.
Първия документално потвърждаващ случай заснет на фотография призрак се отнася към 1862 година . Заснет от американския фотограф Мемлер. Един неделен ден ,намирайки се в студиото на свой приятел,решил да направи свой фотографски портрет. Какво е било неговото удивление ,когато при проявяване на лентата открил освен себе си и още една фигура. Мемлер не се интересувал от духове , ни от призраци..Той сметнал,че втората фигура възникнала ,защото фото лентата била замърсена и на нея се намирали следи от други фотографии. При колоидния метод такива изображения понякога се появяват. Заинтересувайки се от случая, Мемлер направил няколко опита ,поставяйки съвършено нова чиста лента. На някой от снимките отново се появил странни неясни фигури.По съвет на свои приятели увлекли се от спиритизма , Мемлер захвърлил своите предишни занимания и станал професионален фотограф и медиум, извикващ и фотографиращ духове.
Славата му не била за дълго . Няколко конкурента обвинили обвинили Мемлер в мошеничество и демонстрирали способ с помощта, на който наред с позиращия човек имало и още една неясна фигура . С това би могло да свърши опитва да улови призрак в обектива на камерата. Но, за щастие на изследователя на непознатото , това не станало. Спасила го репутацията на Мемлер щателно направена проверка. Под контрола на няколко професионални фотографи ползвайки чужди апарати и ленти все-пак той получил изображение на духове.
В началото на XX века в традиционната наука станала истинска „надпревара “ на удивителни открития, напълно извинили хода на развитие на човечеството., -то застанало станало на пътя на машинната цивилизация.
За разговор с духове не останало време . Положението се изменило към края на века . Науките , считайки се за основни двигатели на цивилизацията – физика, биология, медицина, – все по често и често започнали да се сблъскват с необясними неща и явления.
В Россия отново се появили хора,организации ,занимаващи се със спиритизъм. Ето един от типичните примери за общуване на духове с хора, разказва ръководителя на едно от обществата за излъчване на „непознатото “ Егором Усачевым. Към него се обърнала млада самотна жена. В течение на няколко години за запълване на душевната пустота успешно се занимавала със спиритизъм, извиквала по собствено желание душите на знаменити хора. Две години назад в сеансите и неочаквано активно започнал да се „вклинва “ духа на неотдавна убит млад човек. Минало не много време , и духа вече започнал да безбокои жената не само на сеанси. В течение на няколко месеца тя слушала гласа на неназования дух в транспорта,на работа ,у дома. Отначало гласа и говорел за любов ,след това искал физическа близост. Жената започнала понякога да го вижда, усеща физически и в края на краищата , отстъпила на неговия тормоз.
По време на среща с Усачевым, по думите на жената , духа също присъствал. С нейно разрешение изследователя направил снимка на част от стаята ,където се намирал духа. На снимката до нея можело да се различи неясен прозрачен силует .
Духовете оставят своите изображения не само на снимка. Най ефектния случай станал през 1923 година в Англия. На стена на църквата Христос в Оксфорд неочаквано се появило мокро петно , постепенно се превърнало в портрет с високо чело и голям нос.Оказало се ,че това е образа на настоятеля на църквата ,починал още през 1898 година . Сравнение на появилия се образ със фотографии ,убедило пристегналите учени,че действително в църквата станало необяснимо научно явление.
Изследователите на аномалните явления до сега спорят , с какво е свързан гласа ,които слуша медиума , кой управлява чинийката на спиритическите сеанси , по какъв начин се появяват изображенията на „духовете“ на снимките . Но им е ясно само едно . С духове, които и да са те , шега не бива.
